Пипи, тръгнах да оставям коментар на твоето „Раждане с любов и мъдрост“, но понеже нещо се отплеснах, коментара е във вид на пост

много хубаво си го написала и напълно съм съгласна с теб.

не съм съгласна с това, че раждането е нещо, което се забравя. е, мога да говоря от собствен опит, разбира се, нямам идея дали с всички е така 🙂 но със сигурност мога да ти кажа:

раждането го помня и ще продължавам да го помня! (въпреки, че батето продължава да ме репликира: нищо не помниш, нали бях там и знам ) забравила съм болката и то по-скоро не съм я забравила, ами тя сама избяга някъде много надълбоко в мен, точно в момента, в който Ния се появи на бял свят. усетих нещо, което няма как да опиша с думи. нещо много приличащо на облекчение. странно, ново, невероятно чувство!

много, много си права, че е добре да бъдем информирани. аз съм се ровила насам – натам, със сигурност не толкова колкото ти, но определено имах представа за нещата. ходих и на няколко лекции от „9 месеца“, една от които беше за самото раждане, начина за дишане, напъване и прочие. лекции, които ми бяха страшно полезни.

може би аз не съм се информирала толкова много, просто защото имах Доктор до себе си. Доктор, който ми обясняваше всичко. Доктор на който вярвах и вярвам безрезервно.

Аз бях тази, която избрах да родя по начина по който родих – един вид по правилата. обгрижвана от екип специалисти и държейки за ръка любимия и бъдещ татко. просто така пожелах. контракциите ми започнаха към 01:00…разхождах се през цялото време в коридора, опитвайки се да пазя тишина и да не будя останалите бременни на етажа (поради високо кръвно, докторката ми предпочете да ме приеме в болницата, за да съм под непрекъснато наблюдение. съгласих се, защото знаех, че тя ще направи най-доброто за мен и моето бебе). към 06:30 – 07:00 вече контракциите бяха много силни и едвам ги издържах… просто усещах, че нямам сили и няма да се справя без упойка…
помня акушерката, помня анестезиолога. невероятни специалисти, невероятни човеци. но не съм се и съмнявала в това. с чисто съзнание им се доверих, защото се познавам и знам, че сама нямаше да се справя.

възхищавам ти се!

направи го по твоя начин. всъщност, сигурна съм, че ще го направиш 😉 убедена съм, че точно ти никога няма да забравиш и винаги ще помниш усещането, чувството…

мислено ще бъдем с теб и стискаме палци за леко и безпроблемно раждане. пък после ще разказваш 😉