и много любима 😀

Read the rest of this entry →

е щом Deni4ero ме моли, смея ли да откажа

дори няма и да се замислям, а ги изстрелвам, ама без обяснения. просто са ми любими, почти всички ги имам на дискове. без един. ха познайте кой 😀

НО ще са повече от 4-ри, щото така ми харесва. започвам със сериалите. покрай бременеене и майчинство, какво да очакваш 😀

Read the rest of this entry →

същото място. същият блок, но от другия край и по-горен етаж! същите „майстори“!

Read the rest of this entry →

който знае, знае. който не знае, нека види за какво става дума: ЦЪК-ни

ама пък мен мисълта ми всъщност е друга.. или почти 😀 та да ви разправям:

тези дни много мислене ми се е насъбрало, мани. гънката ми едвам се справя. диването скоро ще има РД и за тази цел ще му правя торта, естествено. онзи ден започнах с елементите (ама подробно няма да казвам и показвам, чак при завършен вариант 😛 ), отделно МИСЛЯ как да я ИЗМИСЛЯ като визия. остави това, ами за този петък имам поръчка да направя друга торта. специална. та гънката ми се опитва да се справи и с мисленето и измислянето на още една торта, което не е лесно, щото трябва да вкарам няколко елемента в едно и се чудя и мая. остави това, ами освен украса, тортата трябва да има и плънка, пък и продукти да се набавят. основните ги имам налични, но останалите са в зависимост от вида на тортата. вчера преди обед отиваме с диването при едно специално магазинче и си накупих мъничко цветни шрифтове, които ще ги използвам при украсата на торти. казахме чао на лелята и беш към колата, че то станало обедно време. т.е. имаме цел от първостепенна важност – храната от кухнята за диването. както обикновено се получава, когато излезем преди обяд, диването заспива в колата преди да стигнем до храната. то нека си спи, лошо няма. ама нали гънката ми е заета с мисленето на важни задачи и на фона на спящото дете тя продължава с целта си. мислите се точат една след друга, изпреварват се, спират рязко, после пак тръгват.

Read the rest of this entry →

Спомням си моя инструктор по ветроходство как викаше по едно момиче от брега „Ана-Мария! Ана-Мария! Задръж!“ и после каза с присъщата му деликатност:
„Е*ал съм ти името, докато те извикам ще се удавиш!“. Много тъпо, но сигурно има нещо вярно!

родителите избират имената на децата си. факт.

това не е проста работа. факт.

ту да се угоди на баби, дядовци и стринки, или просто да си начешат крастата с някое изкелеферчено име. факт.

според мен, когато избираме имена на децата си, първо трябва да помислим за следното: името отива ли му? пораствайки, дали детето ни ще се срамува от името си? дали ще му се наложи да търпи подигравки и нападки, от деца, от възрастни…

чак след това можем спокойно да изберем име.

но първо нека си дадем сметка.

необходими продукти

около ½ кг. ситно нарязани печурки
¾ ч.ч. ориз
4бр. яйца
1 ½ ч.ч. прясно мляко
пресен магданоз
сол
мазнина

Read the rest of this entry →

вчера видях нещо! заковах се на едно място и се облещих 😯 не мръднах няколко минути, дори не мигнах.

днес се върнах на мястото, снимах и определено думите напираха и нямах търпение да се прибера и споделя.

Read the rest of this entry →

провокирана от ТЕЗИ коментари се присетих диването какви ги вършеше, когато беше в коремчето на мама

спомних си и стотиците опити да заснема качествено клипче, на това как малкото човече се вихри в околоплодните води на майка си. да, ама не. то знаеше, че нещо му кроя и при включването на „прожектора“, веднага затаяваше дъх.

НО все пак открих едно донякъде сполучливо филмче: ЦЪК-ни и гледай внимателно обещавам да потърся и други 😉

така ме е завъртяло ежедневието, че едва снощи разбрах за кончината на маестро Вили Казасян – композитор, диригент, аранжор, пианист.

чух по новините и се стреснах. после се натъжих, просълзих се.

Поклон пред паметта му.

България се сбогува с маестро Вили Казасян