вчера видях нещо! заковах се на едно място и се облещих 😯 не мръднах няколко минути, дори не мигнах.
днес се върнах на мястото, снимах и определено думите напираха и нямах търпение да се прибера и споделя.
НО, след като свалих снимките на компа и ги разгледах… отново останах без думи. може би някой друг път ще пиша повече по темата.
изолация, а?! не на мене тия!
Според мен хората са се учили как се прави такова нещо и са объркали леко технологията. Монтирали са дюбелите и след това са сложили мрежата, а трябва обратно.
може да са учили, ама не са се НАучили!
спомням си едно време, баща ми се прибира от работа и ме пита: учи ли? и аз: да!, а той: а НАучи ли?
и какво ще рече – объркали технологията?!?! как така ще объркат технологията, нали това им е работата? уж
ами ако лекар обърка хапчетата? или хирурга обърка шиенето? или зъболекар обърка зъба?! или… ?!
тъжно е. а ако беше на по-горни етажи? всъщност ще снимам и покажа, от другата страна на кооперацията каква е изолацията… на най-горните етажи, там „майсторите“ са други.
тъжно е. цялата ни работа е такава. тези „майстори“ пари са взели и са ги изпили най-вероятно. хайде сега ходи ги търси :-\
Да, бе „…хората са се учили как се прави такова нещо и са объркали леко технологията…“! – ама съвсем леко, лекичко!!! – дребна работичка…
ЗА ЧИЯ СМЕТКА, ОБАЧЕ?
Ей това „великодушие“ най-много ме дразни! Ей по този начин „си прощаваме“ всички грешки, включително и на политиците и затова сме на този хал, на това дередже.
Pingback: не на мене тия! (2) « simplyblue