Нека Слънцето не спира да огрява лицето ти и пътя напред, мила Дени!

Ти успя!

Майчице, за теб: поклон! :-* [hug]

20.03.2009   Дени – ALL   0:1   Ами, сега?

27.04.2009   Дени – ALL   1:0   Галактическата победа

09. 2009      Дени – ALL   1:0     “Превъзходен костен мозък!” – каза др. Спасова

12.2009       Дени – ALL    1:0     странна работа, ‘ма хубава

2010         Дени – ALL    1:0      просто усмивка … и кошмари

20.03.2011  Дени – ALL   1:0

Мислех така да го оставя. За мене датите и статиите говорят всичко. Днес четох разказ на една друга майка, която е нямала нашия късмет. Изби ми херпес от прочетеното. Две години се пазех и умишлено не четях нищо никъде, за да се предпазя, иначе щях да полудея съвсем. Отделно познавам и други, които също нямаха този шанс да дочакат края на терапията и да кажат с леко отпуснато сърце – ‘свърши се!’
Веднъж, когато си се докоснал до смъртта по един или друг начин, осъзнаваш колко е ценен животът. Осъзнаваш колко са ценни хората. Осъзнаваш горчиво как с лека ръка, безотговорно пилееш това, което ти е подарено. Това, което е най-ценното. Това, което не си заслужил, но го имаш по милост. Животът ти. Живот, който разпиляваме всеки ден в напразни надежди, в глупави маловажни спорове за имоти, храни, дрехи, разпиляно его, а забравяме да се радваме на това, което имаме тук и сега. Оценяваме щастието си, любовта си, човекът до нас, децата ни, родителите ни, приятелите ни едва тогава, когато или сме на път да ги загубим, или, уви, вече сме загубили. Тогава се втурваш през глава да търсиш, да искаш да обърнеш света, да се сближиш, да наваксаш … жалка картинка … сме понякога хората, но имаме шанс да се поправим …

Моето дете победи левкемията Както и преди съм писала – с много рев, с много викане, с много каканизане … Тя, практически, се научи да говори в болницата. Като ‘не’ и ‘моля’ ги доусъвършенства там. Трудно ми е да говоря сериозно за това. Свикнала съм, някак, всичко да обръщам към веселата страна. И сега силно ме влече нататък … Явно е некъв бъг … Та, ухааа, ехааа … Дени победи! Боже, толкова емоции и реакции изкачат в главата ми от “ALL bite the dust!” до дивашко скачане и викане с нечленоразделни звуци. Много съм задобряла на тях в контактите ми с хлапетата. Това преминава към в началото тихо, кротко, напоително сълзоотделяне до бурен разтърсващ рев, който и да ме питате що, и аз нема да имам логичен отговор. Много емоции, другари, много нещо. За две години дъщеря ми порасна и постоянно се хващам, че си повтарям мантрично,  за да не я ошамаря: “тя е на 4, тя е дете, тя е на 4, тя е дете”, взимайки я постоянно за голямо човешко същество, което не е и което аз едва ли някога ще бъда. Дъщеря ни ни научи на толкова ценни уроци, които ние и да ни ги напишеш на челата с червен молив, пак трудно бихме усвоили.

продължава…

Нов вид зеленчук се е появил на Женския пазар в София – нещо, наречено “зиели”.  Цената му не е висока – 40 ст./кг.

от ТУК

когато видях този цвят започнах да ръкопляскам и да се радвам като малко дете:

прекрасен е, нали? дори нямам идея какво е името на цветето. знам, че трудно цъфти и сипвам водичка само в чинийката.

попитах кой кои фигурки е направил?
отговора ще намерите в задържания коментар на Ани, който вече не е задържан, а освободен

а награди? награди май не се очертават, цъ цъ цъ, но може нещо поощрително да измисля за Пипилотка, защото тя се доближи най-много до истината Честито!

scanman, апарата е причината… а и не само, ама мое да измислим нещо

имате 48 часа да се опитате да познаете кой кои фигурки е направил?

може да има и награда/и, но не обещавам

времето започва да тече…… СЕГА!

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Баба Марта прати вест,
ДА НЕ СЕ РАБОТИ ДНЕС!

Да качим краката на бюрата
и да се чешем по главата….
бели, румени, засмени…
от божествен мързел днес опиянени!

След кафенцето горещо
иде време и за още нещо…
сандвич със кюфте
и много бири със мезе…!

Здраве, щастие и рози,
Виното – във двойни дози.
Бурен секс във всички пози.
Пожелаваме на Вас

Баба Марта, Пролетта и Аз!

източник Интернет

без да съм се съгласявала или някой да ме е канил, просто няма как да пропусна участието си в Карнавала Женско царство – Кое ми харесва в това, да съм жена подет от Мис Бу.

кое му е хубавото на това, че съм жена? какво точно на мен ми харесва?  - “мисли, мисли, мисли?!” (цитирайки нашата малка дъщеря)

много неща, а и още повече като прочетох няколко отговора, съвсем зациклих и се чудя какво да изредя. защото лично за мен плюсовете, които е изредила Бу (а карикатурата е уникална!!!) и дудненията на deni4ero, идеално се припокриват с моите виждания по плюсовете на женския пол и с моята същност
прочетох и denia, която има малко по-друго виждане на нещата. ще ми е интересно да прочета още мнения по въпроса.

и все пак. дали има нещо друго, нещо заради което изключително съм щастлива, че не съм мъж?!

аз съм привилегирована. не само, че съм жена, но съм и блондинка по рождение! какво по-хубаво от това. винаги си имам оправдание, ако направя някоя глупост, каквато и да е   

най-обичам да изненадвам шофьорите от мъжки пол с шофьорските си умения. милите. идва им в повече, когато някаква си блондинка зад волана ги изреже на светофара.

харесва ми и това, че мога да върша “мъжка” работа, без да ме е срам от факта. (не е нужно да изброявам, нали?  ) 

НО нещото, което е на първо място и нещото, заради което си струва да изтърпиш и всичките неразположения на женския пол е създаването на нов живот. магията, която само едно женско тяло може да сътвори. магията, която само една жена може да усети.

магията “- МАМА!” и усещането, което ме изпълва чувайки тази дума произнесена от устата на дъщеря ни. всичко останало, “положително” или “отрицателно” остава на заден план.

**********

Read the rest of this entry →