Отмина прекрасен съботен ден!

Започвайки с традиционната семейна закуска, продължавайки с Архитектурната работилница за Ния, разходка под есенните лъчи на слънцето с любимите хора, много усмивки, сълзи, среща с добър приятел и посещение на уникалното магазинче 1bike, дори успяхме да свършим и няколко набелязани задачи. Прибрахме се у дома, заситихме стомасите си и оставихме мъжете на заслужен следобеден сън, а ние с Ния отидохме да се забавляваме по женски – мама да поклюка с три прекрасни дами, пък Ния да се забавлява с 3 момчета и половина :)))) Прибрахме се по тъмно доволни и щастливи!
Всички би било съвършено, ако не беше неприятната случка, която помрачи слънчевото настроение на цялото семейство – откраднаха ни една хартиена торбичка, на дъното на която имаше чисто нова жилетка, а върху нея картоненият лабиринт на Ния, върху който тя се е трудила час и половина в архитектурната работилница. Нямаше търпение да се прибере у дома, за да го довърши. Просто не й е стигнало времето, да реализира всички идеи, които е имала.
Ще й помогнем да си направи нов лабиринт, дори вече съм приготвила картон за основа и картонени ленти за стените, а вчера купихме и подходящо лепило… но не е там работата. Детето беше много тъжно и плака за нейния си лабиринт, направен с толкова желание (най-вероятно захвърлен в някой контейнер за боклук…) . Жилетката да върви по дяволите, жилетки да искаш по магазините…

Тъжно е и остава горчивия привкус. Read the rest of this entry →

Заповядайте, приятели,

заедно да се насладим на една цветна и вкусна изложба! 🙂

Къде са границите на творчеството от захар?

Нека Слънцето не спира да огрява лицето ти и пътя напред, мила Дени!

Ти успя!

Майчице, за теб: поклон! :-* [hug]

20.03.2009   Дени – ALL   0:1   Ами, сега?

27.04.2009   Дени – ALL   1:0   Галактическата победа

09. 2009      Дени – ALL   1:0     “Превъзходен костен мозък!” – каза др. Спасова

12.2009       Дени – ALL    1:0     странна работа, ‘ма хубава

2010         Дени – ALL    1:0      просто усмивка … и кошмари

20.03.2011  Дени – ALL   1:0

Мислех така да го оставя. За мене датите и статиите говорят всичко. Днес четох разказ на една друга майка, която е нямала нашия късмет. Изби ми херпес от прочетеното. Две години се пазех и умишлено не четях нищо никъде, за да се предпазя, иначе щях да полудея съвсем. Отделно познавам и други, които също нямаха този шанс да дочакат края на терапията и да кажат с леко отпуснато сърце – ‘свърши се!’
Веднъж, когато си се докоснал до смъртта по един или друг начин, осъзнаваш колко е ценен животът. Осъзнаваш колко са ценни хората. Осъзнаваш горчиво как с лека ръка, безотговорно пилееш това, което ти е подарено. Това, което е най-ценното. Това, което не си заслужил, но го имаш по милост. Животът ти. Живот, който разпиляваме всеки ден в напразни надежди, в глупави маловажни спорове за имоти, храни, дрехи, разпиляно его, а забравяме да се радваме на това, което имаме тук и сега. Оценяваме щастието си, любовта си, човекът до нас, децата ни, родителите ни, приятелите ни едва тогава, когато или сме на път да ги загубим, или, уви, вече сме загубили. Тогава се втурваш през глава да търсиш, да искаш да обърнеш света, да се сближиш, да наваксаш … жалка картинка … сме понякога хората, но имаме шанс да се поправим …

Моето дете победи левкемията Както и преди съм писала – с много рев, с много викане, с много каканизане … Тя, практически, се научи да говори в болницата. Като ‘не’ и ‘моля’ ги доусъвършенства там. Трудно ми е да говоря сериозно за това. Свикнала съм, някак, всичко да обръщам към веселата страна. И сега силно ме влече нататък … Явно е некъв бъг … Та, ухааа, ехааа … Дени победи! Боже, толкова емоции и реакции изкачат в главата ми от “ALL bite the dust!” до дивашко скачане и викане с нечленоразделни звуци. Много съм задобряла на тях в контактите ми с хлапетата. Това преминава към в началото тихо, кротко, напоително сълзоотделяне до бурен разтърсващ рев, който и да ме питате що, и аз нема да имам логичен отговор. Много емоции, другари, много нещо. За две години дъщеря ми порасна и постоянно се хващам, че си повтарям мантрично,  за да не я ошамаря: “тя е на 4, тя е дете, тя е на 4, тя е дете”, взимайки я постоянно за голямо човешко същество, което не е и което аз едва ли някога ще бъда. Дъщеря ни ни научи на толкова ценни уроци, които ние и да ни ги напишеш на челата с червен молив, пак трудно бихме усвоили.

продължава…

Нов вид зеленчук се е появил на Женския пазар в София – нещо, наречено “зиели”.  Цената му не е висока – 40 ст./кг.

от ТУК

когато видях този цвят започнах да ръкопляскам и да се радвам като малко дете:

прекрасен е, нали? дори нямам идея какво е името на цветето. знам, че трудно цъфти и сипвам водичка само в чинийката.

попитах кой кои фигурки е направил?
отговора ще намерите в задържания коментар на Ани, който вече не е задържан, а освободен

а награди? награди май не се очертават, цъ цъ цъ, но може нещо поощрително да измисля за Пипилотка, защото тя се доближи най-много до истината 😀 Честито!

scanman, апарата е причината… а и не само, ама мое да измислим нещо

имате 48 часа да се опитате да познаете кой кои фигурки е направил?

може да има и награда/и, но не обещавам

времето започва да тече…… СЕГА!

обещанието си е обещание.

ето няколко снимки на Врррраната в цялата си прелест. имам нужда от малко усмивка. а ти?

Read the rest of this entry →

ще ви представя един специален подарък за един специален човек, който днес има рожден ден.
скромен подарък изпълнен с много любов, безкрайна положителна емоция, безброй усмивки и морски вълни. подарък носещ слънчев заряд и частица от нас тримата  😉

Честит Рожден Ден, Рошло I-ва! пожеланията на ушЕ, както вече казах на едно място 😀

Read the rest of this entry →