а тази ми е любима:
много съм щастлива, много… оказа се, че вечер мога да си се прибирам вкъщи и сутрин рано отново да съм в болницата. а най-прекрасната новина е, че в събота и неделя не им трябвам за изследвания, затова съм си вкъщииииииии 🙂
ето ги моите Слънца:
страшно ми е мъчно… плача и не ми олеква…
утре сутринта ще ме приемат в болница за няколко изследвания (дано резултатите бъдат добри), най-вероятно за цели 5 дни!
цели 5 дни ще бъда далеч от малката ни дъщеричка. цели 5 дни мама ще е далече от Ния. цели 5 дни и нощи, няма да мога да мигна. цели 5 дни таткото ще бъде сам с дъщеричката ни. ЗНАМ и съм сигурна, че ще се справи. знам, че и на него му е мъчно. знам, че и на него му се плаче…
просто не мога да си представя, че толкова дълго време ще бъда далеч от любимите си хора.
тъжна съм… боли ме…
трябваше още в самото начало да започна от тук блога си. защото причината да бъда най-щастливата жена на света, причината за всички прекрасни неща, които ми се случват последните почти две години е моят мъж и любим. ще се опитам накратко да разкажа нашата приказка, която продължава да се случва и аз все още имам чувството, че всичко това е един приказен сън.
http://www.bgpetition.com/deca_bez_risk/index.html
моля да подкрепите тази петиция, срещу насилието върху деца.
предварително ви благодаря!
______________
писмото за потвърждение отива в SPAM-а на mail-a (в повечето случаи)
“Децата, децата -те нищо не знаят,
децата изкупват не свои вини.
“Голeмите” хора най-често нехаят
за скритата драма, която боли…”
много се чудих дали да пиша по тази тема. сигурна съм, че всички сте чули за този случай – как майката пребива двете си деца за пореден път и те са в пирогов с тежки травми. аз и няма какво ново да кажа, толкова се изписа и изговори. за съжаление това не нито е първият, нито последният такъв случай.