за толкова неща ми се иска да пиша, че се чудя от кое да започна.
дали да ви покажа и разкажа, що е то „Тортен семинар и има ли почва у нас?“; за едно топло и прекрасно пътешествие, макар и с малко примеси на тъга, но все пак усмихнато; дали да ви покажа малко снимки от старите ленти като molif-чето, обещала съм, дет се вика :-D; дали за началото и края на цигарите или пък за една невероятна сватба и нейните малки символи?

чудя и се мая. и все пак докато изчаквам да изстине крема за тортата на един рожденик утре, ще споделя за Тортения семинар ще копирам разказа на едно паяче, свидетел на лудостта на двайсетина кифли 😀

Здравейте! Първо да се представя:
ТОВА СЪМ АЗ
Живея си кротко и необезпокоявано на една стена, в една механа, находяща се в красивите Родопи малко над Язовир Батак – ЕТО ТУК. Защо ви разказвам всичко това ли? Амииииии, защото последните 3 дни в иначе спокойния ми живот се случиха разни неща, които мога да сравня единствено с историческите събития, влезли в историята преди много години в близоразположения Батак. То, че сме си историческа местност, се знае, но че ще преживея отново толкова емоции и сътресения, е, за това никой не беше ме предупредил.
Та както  мирно и кротичко си съществувах там, в един прекрасен, мрачен и  дъждовен ден на 1 Май на двора спря кола. От нея слязоха мъж и жена. В последствие разбрах че това са Албена и мъжа и Вальо.  Нямаше да ми направи голямо впечатление,  че идват хора, ама те като вдигнаха капака на Голфа, и като се почна едно разтоварване на покъщина… и всичката тая покъщина се донесе при мен. Помислих си, че тия хора ще живеят тук. То не бяха тенджери, то не бяха тигани, тави, кашони, торби и още една камара странни съдове които не бях виждал дотогава. Чак печка носеха. Викам си: „Край! Съквартиранти!” Точно се бях примирил, и на двора спира още едно голямо чудо. От него излязоха още 7 човека. И тия се преселваха за дълго явно, щото голямо разтоварване беше… Те поне отидоха в една от колибите.
Докато разбера какво става, дойдоха още коли. Ама много коли… Прииждаха отвсякъде. И всички влачат всякакви странни неща. Пръснаха се по колибите, обаче всеки носи нещо в мойта къща. Оставя си бохчите и пакетите при мен и бяга. Взех да се чудя к`во става. Празник ли имам? Подаръци ли ми носят? Обзавеждането ли ще ми сменят?

До следобеда, къщата ми се напълни с дарове. Място не остана.
ЕТО ВИЖТЕ . ОЩЕ ДАРОВЕ…Това е само малка част.
А навън си вали! Кротко и напоително. Викам си: Тия сега ще се уплашат от дъжда, ще си съберат боклуците и кой откъде е… Нищо подобно. Разделиха се на два лагера. Мъжете и дечурлигата – навън на дъжда. Женорята – всичките се намъкнаха при мене. И като се почна едно бърборене… едно надвикване… не стига че не млъкват, ами и половината им реч не беше на български. Нищо не разбрах. А, имената им какви бяха… едно нормално не чух. Даже повечето се бяха надписали. Бяха се закичили с табели. Мъже, жени, деца….Тоя бил половинката на оная, оня бил третинка, дечурлята и тех ги надписаха горките. Сигурно да не си ги объркат като си тръгнат…
В едни момент се сетих каква ще да е работата. Щом тия говорят кодирано и използват партизански имена, не им е чиста работата…. Тука става нещо… А, Маргото пък, /това ми е чорбаджийката/ ник`ва я  няма. Покри се тая жена и не се показва отникъде да я питам аз какво се случва. Реших, че тия или са я вързали в бараката, или и тя участва в цялата работа, ама като каква?!?!
Реших да наблюдавам внимателно и да се опитам да им разбия на тия кодовите названия и да ги изоблича като му дойде времето.
Седя си значи кротко на стената и наблюдавам. Женската банда не спира да говори. Не млъкват! ЕЙ ГИ КЛЮКАРКИТЕ и ОЩЕ ИМА… И ОЩЕ ИМА .
Обаче се пораздвижиха. Започнаха да отварят пакетите, и от тях да вадят други пакети. Едни торби със съмнителни прахообразни смеси… Почнаха да вадят едни странни съдове, обаче не могат да ме заблудят мене с кодови названия – сито, тортена форма, тава, миксер, мерителни лъжички… имаше и едни кръгли неща, дето съмнително приличаха на яйца. Обаче съм сигурен, че и това беше за заблуда… Чаках ги аз да извадят праховете. Е, извадиха ги… И тях ги бяха кодирали – брашно, нишесте, захар, сол… абе, тия ги разправяйте на дядо ми… Е, сега вече ви разкрих! Тия  са от наркокартела. Някоя нова група, дето не я знам. Чудех се, да викам ли горския или да им погледам още малко сеира. Айде, от мен да мине! Ще ги оставя да видя докъде ще им стигне наглостта.
И стана тя, к`вато стана!
Първо, ядоха някаква съмнително изглеждаща огромна пита с още по-съмнителни кристали отгоре. Викаха му НЕВЕРОЯТНАТА КОЗУНАЧЕНА ПИТА НА АЛБЕНА. И аз хапнах тайно. Е, много вкусно беше… ЕТО
И СЕ ПОЧНА ГОЛЕМИЯ ХАОС  .
Влиза зад бара една мацка – Пепи и викаха,  и почва тя, да вади разни смеси от торбичките. На едни яйца им разгони фамилията. ЕТО Я
Аз си знам, че от яйцата стават пиленца, обаче тая садистка, ако знаете какво направи…… Не стига че ги счупи, ЕТО ами и почна да дели. Бялото в една купа, а пиленцата в друга… Добави нек`ви прахове С ЦЕЛИ ЛЪЖИЦИ СЛАГА и включи онова, дето му вика „миксер”. Направи ги и двете на  пух и перушина.
Накрая обърна купата наопаки и гордо показа че нищо не изпада оттам. ЕТО – НЕ ТЕЧЕ.
Както се бех надвесил от тавана, ако бях паднал и аз у купата…. жална ми майка… Както и да е…. добавя разни неща още и почна да налива в едни странни кръгли форми. И го бухна у печката. Беше едно такова пухкаво и бяло… то заради перушината на пилето сигурно… лека му пръст на горкото… Размириса се здраво. Интересното е, че не миришеше на пилешко, ама то след толкова джуркане, сигурно е нормално… много вкусно миришеше…
Извади по едно време тавата, както си и знаех, съсипа хубавата смес. Беше станала кафява… А, ония останалите отстрани само зяпаха и ох-кат и ах-кат… Голямо геройство! Няма що! На това готовото нещо му викаха БЛАТОВЕ.
Обаче, както си и мислех, нещо са объркали , та Пепи повтори процедурата още няколко пъти. Обаче, все едно и също ставаше у тавата. И тя се отказа накрая…
Дойде една друга. АЛБЕНА. Реши и тя да опита. Почти същите упражнения прави. Тая беше още по-зла. К`во правеше с миксера ако знаетеееее… То го въртя, то въртя купата… блъска, треска, няк`ви магии прави… слага оттук, добавя оттам…
Съсипа една камара продукти. ЕТО И НЕЙНАТА СМЕС
Обаче си нямаше такава форма като на Пепи. Имаше една голяма тава в нея сложила вестник и отгоре една друга тава, ама без дъно. ЕЙ ГИ. Тя и жената пече разни неща, ама сипе олио, та да не залепне. Обаче тая – Нннне!!! Никакво олио. Викам и аз от стената: „Алоооу, ще ти залепне пандишпана и `ше ревеш`. Обаче тя инат. И НЕ ЗАЛЕПНА! Не съм виждал такова нещо. Обаче, и тя нещо бъркаше, щото и при нея същата работа излизаше от фурната. Даже бяха по-дебели нещата. И тая не се отказа лесно. РАЗБЪРКВА, ПРОБВА И ПОКАЗВА КОЛКО Е ГЪСТО, ИЗСИПВА,  пече и като види че е същото и хвърля под масата. И така няколко пъти. По едно време викнаха една, тая явно най-разбира от печенето на блатове, щото я накараха да слага у фурната и всички я снимаха. ЕТО Я. А Албена, продължава да бърка… и бърка… и бърка…
Накрая се отказа и тя. А останалите, вместо да помагат, бяха накацали отстрани и само акъл даваха. ЕТО ВИЖТЕ. А ТИЯ ДВЕТЕ явно много разбираха, щото гледаха и коментираха някакви мехурчета, и колко пухкаво било. Е как няма да е пухкаво, с толкова пиленца вътре… 
Явно им писна от това упражнение и подхванаха друго. Решиха да правят „ГАНАШ“. Е, тука къде е ударението, не ме питайте. Не разбрах!
Пак Пепи се заигра. Натрошиха в една тенджера нещо, което съмнително много приличаше на натурален шоколад. Ама много сложиха. И го турнаха на котлона. ЕЙ ТУКА ВЪТРЕ Е. Наляха и ТЕЧНА СМЕТАНА. Албена асистираше през цялото време. Правиха някакви магии и то се получи ЕЙ, ТАКОВА. И, айде в хладилника!

Изведнъж  се сетих че докато контролирам жените, незнам к`во правят мъжете. Да не е уловка, тия да си готвят, пък ония навън са контрабандистите.
Викнах един колега ЕЙ ГО и го пратих да наблюдава навън.
Разбрах после, че от самото начало, целия тоя народ е разделен на два отбора. ОТБОР „МРЪВКИ“ и ОТБОР „КИФЛИ“ 
Та какво видя колегата „Ойлюв” навън…
Отбора на „Кифлите“ се беше разцепил на две. Непушачки и гадни пушачки. Та, пушачките, се отцепваха от време на време, но зорко наблюдаваха магиите през стъклото. ЕТО ТАКА. Ще ги разконспирирам. На преден план, със съсредоточения стъклен поглед е тая дето 3 дни не и разбрах истинското име. Тая явно беше от Ген-щаба, щото беше с много имена: Фиолетката, Люба, оФчи, Блонди, Вайълетблю…  . Така! Отсреща, тая дето си бърше сълзите или си бърка в носа, е Крисче. Зад Блонди се вижда кубето на van444eto. А на преден план, плътно залепена за бебето е една дето и викаха Дракона. Що така – незнам. Много миличка ми изглеждаше. Бейби Александра беше кисела и сърдита и не хареса обществото в което попадна, та доста поплака горката… То си е за плач, де!!! Разбирам го детето…  ЕТО ГО. Три дни не се намери кой да му забърка кафето на горкото дете. Разнася го до пълно изтощение и никой не се сети една вода да му кипне…

А навън, напук на дъжда, отбор „МРЪВКА“ добре се забавлява. НАЗДРАВЕ!. Едни странни неща се въртяха на СКАРИТЕ. ВЕСЕЛБА ГОЛЯМА. На преден план, Дестини увековечава нечия детска беля. ОЩЕ ЕДИН НАКАЗАН МЪЖ, Вътре мъже не се допускаха: ЕТО. Мъжкия семинар премина под ТОВА МОТО.  УЧАСТНИЦИ В БИРЕНО-МЕСНИЯ СЕМИНАР, И ОЩЕ,  И ОЩЕ,  И ПАК , използват щипки за да не оставят ОТПЕЧАТЪЦИ, и накрая съсипаха хубавите ЯГОДИ. СРАМОТА!.

Малко лирическо отклонение:

Междувременно, аз започнах да проумявам крайната цел на тайнствената операция на цялото това сборище. Явно бяха измислили нов начин за внедряване на нарко-вещества. И се опитваха да ги замаскират и вградят в храна. Боса на цялата операция, така и не появи, обаче всички говореха с голям респект за него и партизанското му име беше „ТОРТА”. Обаче мен не можаха да ме заблудят до последно.

Някъде към 19 часа, пак се намеси Пепи. Беше поотпочинала явно щото пак се напъха зад бара. Почна за бърка някакви странни смеси.
Кръстиха гърмящата смес – РУСКА МАСТИКА.  Къде е ударението, така и не разбрах .  Що е руска, и това не разбрах . Все си мислех че мастиката е гръцко питие, ама се оказа че нищо не съм научил у тая механа… Както и да е… Там гледах внимателно.
Специални мерителни ЛЪЖИЧКИ извади. И почна да вади от разни пликчета и бурканчета… Желатина горкия, като го сложиха в една чаша и го забравиха. Стана на гьон. Ама гьон ви казвам. Пипнах, докато никой не ме гледаше. Пепи каза, че така трябвало. ЕЙ ГО НАЙ-ОТПРЕД. Наблъска всичко в е тенжУра, и пак на котлона. Вря, кипя… и го свалиха. Нещо бяло сяха през едно сито. Казаха че е пудра, ама едва ли. Викам си: „Е, сега ги хванах. Ще шмъркат сигурно…“ Нищо подобно.  Сипаха го към гърмящата смес и го направиха на тесто. Едно жилаво, твърдо, бяло. Пепи голяма борба му хвърли. Ама го пребори. Накрая беше едно такова меко и интересно. Увиха го в найлон и го хвърлиха под една маса на студено на камъните.
Тука някъде, прекъснаха. Беше станало някъде към 8 вечерта. Тука и разбрах че си има хора за всичко. Едни бъркат и мажат, други чистят след тях, а трети пък са особенно полезни. ЕЙ ТАЯ – ДИМИ изпълняваше ролята на миялна машина. Всичко изблиза, ВСИЧКО ОПИТА. ТУКА се прави че мие, но всъщност тайничко ближе остатъци. Нищо не пропусна. Нито сурово, нито варено… Еййй, много полезна личност.
От старание да не изпусна нещо, не видях точния час. Но беше тъмно вече. Посъбраха си боклука, и почнаха да се разотиват. Точно бях решил че нищо не разбрах от цялата конспирация, и тия се върнаха. Ама тоя път пуснаха и мъжете. Най-сетне позната история. Едни салати, едни мръвки, едни бутилки… Тука вече всичко ми беше ясно. Снимки няма да показвам, щото тия упражнения ги знаем всички.
Някъде към 23 часа, половината банда вече спеше, отново настъпи раздвижване. Албена и Пепи отново извадиха оръжията. Заговориха за някакъв тип, дето също не беше там. „ГАРФИЛД”. Извадиха изпод пейките така наречените блатове и разни купи и се почна отново цялата операция. Някакви кремове се бъркаха посред нощ, някакви магии пак се правиха. Завиха някакви купи с найлони и се опитаха да напъхат вътре блата. ЕТО ТАКА. Обаче той голям. van444eto се намеси с ножа. АЙДЕ ГОТОВО.  ВЛЕЗЕ. Намазаха НЯКАКЪВ КРЕМ и отгоре още един БЛАТ. Незнайно защо, отгоре се изля огромно количество нещо, дето му викаха СИРОП. Пепи тайно си облизва пръстите, но я излових. И не само ПРЪСТИТЕ. Беше много тъмно там отзад, обаче тия не се предават. van444eto носеше ПРОЖЕКТОР и се завираше навсякъде, като естествено това не и пречеше да бърбори и да дава акъл.
Накрая се получи  ТОВА. Така и не разбрах защо им е… Утре ще видим.
Толкова за тая вечер. По-късно ще покажа и обзора от втория ден.
Имаше още малко от първия, ама после…

[следва]