искам да споделя една истинска история, разказана от van444eto на „тортените“ дами.
история с поука. история-приказка за родители:

„КОЙТО ПЛАЩА, ТОЙ ПОРЪЧВА МУЗИКАТА“
Преди известно време ми звъни напълно непозната дама. Някъде си ми напипала албума и иска да поръча торта за 10 годишната си дъщеря. Девойката си е избрала самичка дизайна. Чудесно!Появяват се те двете. Дамата идеално изглеждаща, поддържана жена, хлапето разкошно момиченце с големи като маслини очички и стреснато изражение. Подавам му ръка, представя ми се то и се започва едно мълчание. Не му задавам тъпите стандартни въпроси: Кой клас си, слушаш ли мама, имаш ли си куче, кой е любимия ти предмет в у-ще…… Помълчахме си малко с нея, а мамата не спира да обяснява как детето си избрало торта, но тя не била сигурна че това е правилния избор. Повдигам едната вежда и питам хлапето:
– Как си представяш тортата? Имаш ли идея?
– Имам. Нарисувала съм си я. – казва хлапето и вади едно листче, сгънато на 54 части.
Мамата дърпа листчето от ръцете и започва да го разгъва, изглажда и да нарежда:
– Как можа да намачкаш така листа, защо си го сгънала така. И не те ли е срам да го покажеш, виж как лошо си го оцветила…. не се ли отказа от тая пеперуда……. бърабърабъра…….
Хлапето седи и нищо не казва. Започвам да се чувствам неудобно. Протягам ръка и питам:
– Може ли да видя идеята?
– А! … идея! – тросва се мамата. Казах и аз да се откаже от тая пеперуда, ама тя…. Не!!! . предложих и барбароните от вашата папка, ама тя не! Пеперуда иска.  бърабърабъра…..
повдигам и втората вежда и се чудя какво да кажа. Тук някъде на шефа ми му стана неудобно и излезе. Ние с колежката мълчим. Поглеждам листа и на него нарисувана една голяма индиговосиня пеперуда с ярки петна по крилата. Веднага си представих тортите на Пепи с пеперудите. Но не смея да отворя папката и да ги покажа. Обяснявам някак си, как ще изглежда пеперудата. Майката отново скача:
– Ама, не и обяснявайте. Казах и аз че е тъпа тая идея и да се откаже от нея. На тортата с барбароните има пеперуда. Може още няколко да се направят и готово. Полудяла е с тия пеперуди. Само това рисува. На дрехите и пеперуди, на пердетата и пеперуди…. за чантата и обикаляхме незнам си колко дни да търсим с пеперуди…. навсякъде пеперуди. Миналата година искаше такава торта, едва я отказахме. Сега пак!!!!! И то такава отровно лилава…..
– Тя е тъмно синя мамо! Това е нощна пеперуда. Те са такива…..
– Няма да ти купя такава торта. Предупредих те! Или избери барбароните или нещо друго, но с тая пеперуда приключваме въпроса….. ще останеш без торта накрая.
Тъй като нямам трета вежда която да повдигна, започнах да си правя възли на езика за да не кажа нещо което не трябва.
Хлапето вдигна рамене и примирено отговори:
– Ами, добре. Не искам торта……
Майката пеняса….. Не си спомням вече какви бяха думите, но бяха много и всичките в тона на горенаписаното, но вече още по-остри и обидни. Стана, дръпна детето от стола и си тръгнаха. На вратата се обърна и ми каза:
– ЩЕ СТОИ БЕЗ ТОРТА ЗА НАКАЗАНИЕ, ЩОМ Е ТАКАВА НЕРАЗБРАНА…….
…………..
Не се обадиха повече.
Рядко ми се случва, но този път останах безмълвна. Последната реплика стои запечатана в главата ми и всеки път когато се усетя че налагам на децата моето мнение и се сещам за този случай и млъквам.

Ванче, забравих нещо – Благодаря ти, че сподели с нас!