«
»

„сезони“ 2

By mikiblue

не съм забравила, само отлагах. :-D ще ви покажа и втората торта от Тортеното предизвикателство, това беше първата.


Идеята за втората торта сезони беше да се упражнявам по моделирането, най-вече на хора, а и не само :mrgreen: имах и още една идея, но не бих могла да я осъществя, поне на този етап, щото не ме бива хич в моделирането. Исках да направя пак различни етапи – бебе, младеж, средна възраст човек и старец :-) една и съща личност в различни стадии от живота, но някой друг път ще е :-)
Разбира се, не се получи това, което си мислех. :lol:

Необходими продукти:

Самата торта е от готови платки – сиропирани с вода, захар и есенция ром.
Карамелен крем от сух сладолед и крем на доктор йоткер, разбити по отделно по указанията на опаковките и после смесени.

та ето какво се получи:

Публикувано на 19.03.2009 в 12:00 в Тортено предизвикателство, изкуство, рецепти. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.

6 коментара по “„сезони“ 2”

  1. Pippilota Mentolka казва:
    19.03.2009 в 14:30

    Ауууу, идеална е! А най-много ми харесва пясъка в лятото, ако можеше и в действителност да е такъв, мнямням :) (А звук защо няма, или грешката е в моя телевизор?)

  2. mikiblue казва:
    19.03.2009 в 14:45

    няма звук, щото e без звук :mrgreen:

  3. Ани казва:
    19.03.2009 в 15:40

    бе много си е добре тортата, само другия път самото човече ако може, да не е бяло… :-)

  4. Йоана Петрова казва:
    20.03.2009 в 07:35

    Теб, ако не те бива в моделирането, не знам кой. :) И двете торти изглеждат прекрасно. Аз не бих се справила с това.
    Да знаеш, че ще те викам за помощ, ако се наложи. :)

  5. mikiblue казва:
    20.03.2009 в 15:26

    Ани, ти за родЪ на бледоликите не си ли чувала :mrgreen:

    Йоана, благодаря! не ме бива толкова колкото би ми се искало :-) а и наистина не съм много доволна от себе си ;-)

  6. Йоана Петрова казва:
    20.03.2009 в 19:42

    Винаги казваме, че може повече и не винаги сме доволни от резултата. Но това си го знаем само ние. :) Останалите се радват на „красотите“. А твоите са вдъхновяващи.

Вашият коментар