та да ви разправям, съставила съм аз един план-програма два листа А4 дълъг, за днес. т.е. преди обед, за два часа, всичко трябваше да сме свършили и чинно в 12.00 да се върнем в отправната точка и да вземем храната на диването. да, ама не. грешна ми била сметката.
баш на орлов мост, точно на самият светофар, колата решава, че трябва да си отпочине. по-точно скоростният лост отказва. пускам аварийките, вадя телефона и звъня на половинката, след 10 минути ще е при мен. до тук добре.. да ама, точно на орлов мост, малко преди обед, знаете как е – лудница на всички светофари, особено на тези до канала 
колите си ме заобикалят. е, имаше и такива дето не гледат и се завираха зад мен, после се чудеха как да се изнижат. имаше и такива дето ме псуваха 😐 верно, че не извадих триъгълник, ама диването започна да мрънка отзад, гладно, жадно, отделно целият план отива по дяволите, но пък и половинката го очаквах всеки момент и щеше да ме изтегли.
седейки, слушайки музика и обяснявайки на диването, че ще трябва да потърпи малко, дойде един полицай и ми влезна в положението. човека каза, дай да я избутаме, че тука много пречи. то добре, че колата не беше на скорост. както и да е, забута той, аз му давам наставления.. „ама ние сме за натам, не натам!“
а той „- няма насам, няма натам! няма посока, където е най-удобно, там ще спрем. в такива моменти посоката не те интересува. където може, там. я вземи бутни и ти, да помогнеш.“
ми прав си беше органа на реда, прав.
дойде батето, ама се оказа, че нямаме въже! то всъщност имаме, ама е у нас, на тавана си стои и почива
добре, че има кой да ми изпълнява „капризите“. обадих се на друг член от корпуса за бързо реагиране, оказа се, че и той е наблизо, та успя да дойде бързо, носейки въже, разбира се.
докато ги изчаквахме проведох още един телефонен разговор, говорих с майстора – ще намине да види колата след работа (то оставаше и той да си зареже работата, както останалите членове от корпуса на мира за бързо реагиране).
и така. диването в едната кола с баща си, ревейки за мама, майка му в другата, ревейки за колата, а помощният персонал в третата, най-вероятно проклинайки съдбата си.
завършек: план-програмата отиде на кино и окъсняхме за детската кухня! остава ни само да се молим да не е за смяна цялата скоростна кутия, че тогава „при нас ще е весело“…
mikiblue.com 
Мда, и детето на солети, а? както го разказваш, звучи смешно направо, а хич не е… но така става с плановете – ние си ги правим, а често се променят. Важното е, че сте добре. 🙂
Докъде сте с ремонта? Страховита история… надявам се все пак да не сменяте цялата кутия, а да може да се поправи… 🙂
ми на солети, а без хич 😀 ама то си беше смешно и доста се посмях, а и случих на зевзешки корпус… е, в началото не ми беше никак смешно като се замисля
тъкмо се успокоихме, че сме приключили с ремонта (хем бързо, за един ден и сравнително тънко), а то ново 20! (ама така е, като се хваля непрекъснато, каква прекрасна кола си имаме. стара, стара, ама почти не се разваля, на 3 години веднъж 😀 пу пу пу ).
личният майстор по-късно ще си каже тежката дума. дано не ми се стъжни отново 😐
горкото мъниче … на солети … без кухня … кажи му, че днес има гадно постно, а супата е от лапад, пък колата … щом си имате личен майстор, нема страшно 🙂
з`фана а са напия, з` си скъна ризата и з` гу напусна тоа жуоть
Тъй значи, а! За да събирате за ремонта на колата пестите откъм манджата на детето! А? тц-тц-тц! Иначе си е класика в жанра – колата се чупи точно където не трябва и точно когато най- не трябва! Пък при мен се случи другата гадория, за която няма как да обвинявам друг освен самата мен! Преди време за два дни два пъти ми свършва бензина! Ениния ден точно на паркинга пред блока докато я паркирах. От туба наляхме бензинец за 20 левчета… ходих напред-назад… и точно като отивах на бензиностанцията на един друг паркинг кюф-кюф – пак свърши! 😉
Ех, приключения 😀
И все пак – по-добре така, отколкото иначе.
Аз в момента също съм обезавтомобилена.
Мъжът ми се качи да мести моята кола и изскочи обратно оцъклен. „Ти“, вика, „защо не си казала, че нямаш спирачки? Щях да падна в канала! Едва спрях с ръчната!“
Пък аз, таковата, отде да знам, че нямам спирачки? Вярно, в последните няколко дни на няколко пъти за една бройка да се натреса в колите пред мен и колата спираше много бавно, но не го отдадох на спирачките, реших, че съм карала по-бързо 😀
Сега се придвижвам на собствен ход. Добре, че времето е хубаво.
хахахаха, Бу, недей, коремът ме заболя … затова всички като мене – пешеходец от единия край на … полянката та чак до другия 🙂
хахаха Бу, то добре, че имаш ръчна.. че аз доста време нямах и ми беше забранено да я пипам, не за друго, ама можело да блокира
при нас се оказа по-малкото зло, пък да видим пу пу пу 🙂
а лафа за краставите магарета знаете ли го?
а шамарче яде ли ви се?
а нали не само ние ще трябва да ходим към филибето?
нали?
моня
хахахахахахахаха … филибето ви очаква с ръчна и без ръчна
Е, сега, батпеп, не бъди лош 😀
Аз (например) съм съвестен шофьор, дори добър (и скромен). Но техническите подробности по колата живо не ме интересуват. Аз искам да я карам, не да й се ровя под капака 😀
Виж, неумела жена-шофьор е малко по-страшничко. Само като гледам шофирането, познавам пола на шофьора в 8 от 10 случая. Двата оставащи се оказват неумели мъже-шофьори – обикновено последните карат смело и безотговорно и крещят на околните защо не гледат къде карат те (шофьорите неумелите). Жените са по-предпазливи, понякога чак до пълен застой.
Ей така съм гледала жена, която излиза на десен завой от малка улица на булевард и трябва да се престрои веднага в крайна лява лента. Един мъж евентуално ще успее с повече нахалство, маневреност и доброжелателни колеги на пътя. Жената обаче има странна представа за шофиране. Излиза и кара напред. Пътят е все пак широк 8 метра. Резултатът? Забива се напреко на всички три ленти и ни напред, ни назад. Не може да се измъкне. Стои, клепа тъжно и вдига рамене. След 5 минути изпълнено с напрежение бибиткане друг водач излиза, сяда в нейната кола и я изкарва в правилната лента. Всички си отдъхват, жената е благодарна.
Аз тази маневра я избягвам в пиковите часове там 😀 че нищо не се знае.
(за пловдивчани – това е излизането от „Заимов“ на „Руски“) )