Този Портрет на стар автомобил ми напомни много за стария москвич на дядо.
напомни ми за безгрижните летни ваканции на село. имах детство, което не бих заменила за нищо. няма да се впускам в подробности, защото още сега очите ми се насълзяват при спомена.
много обичахме (става въпрос за мен и останалите 3-ма внуци) да се возим в колата. дори тайничко си мислехме, че всички ни завиждат за невероятното превозно средство. но в същото време всяко лято се молехме баба и дядо да продадат москвича и да ни купят магаренце с каручка. 🙂 така и не ни се отвори парашута.
тъжно ми е, когато си припомням всичко това. селото вече не е същото, умира. баба я няма. дядо е стар и самотен.
търсейки снимките от село, попаднах на тази:
mikiblue.com 
Хубаво си го разказала (и снимките са хубави…)
А снимката ми беше на стар Plymouth май, не на москвич 😉
🙂
Pingback: златно детство « simplyblue
Такъв москвич беше първата кола, с която сме пътешествали из България. Голяма кола беше, на пътя не ни е оставяла. Точно магаре сред колите! 🙂
Графе, радвам се, че наминахте и от тук 😉
Ще може ли повече информация за този автомобил и дали се продава? Между другото това е Москвич 407 някаде около 61 година!
Pingback: закъснял спукан балон « simplyblue