Около 25 милиона лева не са стигнали до деца, нуждаещи се от лечение в чужбина за последните 3 години. Това показва одит на Сметната палата. В институцията са постъпили 3 сигнала за деца, които са починали докато са чакали одобрение от Фонда за лечение на деца в чужбина. Приходите във фонда от 2005 до 2008 са 9,5 млн. лв. от държавни субсидии и 2 млн. лв. от дарения. Към тях през октомври 2008 г. са добавени още 20 млн. лв. от излишъка в бюджета. Използваните за лечение средства са едва 6,3 млн. лв.
От 411 постъпили молби одобрение за лечение са получили 223, сочи докладът на Сметната палата. Най-честите причини за отказ или бавене на процедурите за бюрократични и чисто административни, обясни проф. Валери Димитров, председател на Сметната палата:
Проф. Валери Димитров: „Родителите са принудени да кръстосват межди инстанции. Подавали са по няколко пъти молби, докато получат одобрение или не са го получавали, или информацията дори се е загубвала“.
Десислава Хурмузова от благотворителната инициатива „Спаси, дари на…“ обясни, че и в момента има деца, които чакат одобрение от фонда. Това се случва с 8-годишния Христо Генов:
Десислава Хурмузова: „Диагнозата е хронична бъбречна недостатъчност. Налага се бъбречна трансплантация, детето е на хемодиализа, мъничко е. От февруари 2009 година до този момент, въпреки че има разрешение, одобрение за лечение в чужбина, нищо не се случва. Документите му стоят във фонда при доктор Добрев“.
Десислава разказа и за един от случаите, когато дете не е успяло да дочака решението на фонда:
Десислава Хурмузова: „Петър Йочев се казва. Имаше нужда от химиотерапия и в момента, в който детето почина, три дни след това фондът излезе с решение, че одобрява финансирането“.
само си представете колко детски животи са отишли по дяволите и колко семейства са били почернени след отказ за финансова помощ за лечение в чужбина…
25 000 000 (Д В А Д Е С Е Т И П Е Т М И Л И О Н А!!!) лева не са усвоени!
нямам думи или по-точно имам, но не са за пред хора…
mikiblue.com 
😦 Само се чудя как спят тези хора и какво сънуват?
Обикновено вечер със съпруга ми обсъждаме накратко новините от деня. Снощи се чудихме как изобщо е възможно подобно безобразие, което, представете си, даже не е престъпление, защото не противоречи на закона. Предположението ни е, че една от причините да не се усвоят тези пари, е, че са се пазели за деца на “наши хора”, ако евентуално се разболеят, което ми се струва чудовищно направо. В новините се промъкна едно изречение, че някои молби са били одобрявани много бързо…
Разделих 25 000 000 лв. на 400 000 лв., колкото бяха нужни за операцията на малката Анджелина (а тази операция май е от скъпите), и получих 62,5. Шестдесет и два човешки живота поне е държала държавата в ръцете си! Абсурдна история…
ми, за тях те са си прави – докторите са казали – „можем и тук да го излекуваме детето, що да ходи по чужбината“, спазват си закона. Не говоря само за Анджелина, знам и други. Просто прикриват некадърни лекари. Срам!
Това за мен си е чисто престъпление от страна на Държавата! Не може всеки ден да слушаме как например бюджета не ни бил стигнал, следващата новина е че Масларова, например си е присвоила някой друг милион и ще я съдят, а третата новина е че нечие детенце е починало от недостиг на пари за лечението му. Еми тая овца да си я съдят ако искат 1000години, но да й вземат парите от сметките така както изпразниха сметката на Президенството и да ги дадат на тези дечица. В една от на сасегнатите държави от кризата в Европа е Испания, но там лечението е едни от най-важните неща и хората не се мъчат като грешни дяволи за да получат медицинска помощ, без значение от какво си болен. Спирам до тук с коментара си, тъй като емоциите ми се увеличават многократно когато става дума за тази тема и не искам да напиша някоя глупост или да обидя някого, но мисля че стана ясно какво ми е мнението. Дано такива като Масларова и още много си получат заслуженото.
или безобразие…, или… нецензурно е, ще го премълча. Ще го преглътна, както ти си преглътнала твоите думи, защото не са за пред хора.
Никак не искам да събирам в себе си гняв, той така или иначе на бюрократите няма да им натежи на съвестта.
Ако имаш конкретни идеи и предложения – насреща съм, с много не мога да помогна, но понякога и малко е достатъчно.
капка по капка вир става..
Pingback: абсурдите продължават « mikiblue