все не намирах време да напиша нещичко за Барки. да разкажа за нашето запознанство; как съдбата ме запозна с него; как живяхме близо 3 години заедно; как ми открадна една частица от сърцето; как ми позволи да бъда негов приятел…
обещавам да разкажа. някой ден.
сега искам да Благодаря на molif-чето от сърце, за невероятния подарък, който сътвори с много любов за нас и за Барки.
съвсем скоро ще бъде поставен на гроба на нашият скъп Приятел.
Бихчо, обичаме те… липсваш ни :’-(
после аз съм бил пишел хубаво
факт!
:-*
Друго не мога да кажа като знам какво е.
А на molif-чето браво!
Барки на всички ни липсва ужасно. Но тази снимка с нослето в обектива ми е най-най-любимата! :-*