… Но той не отговори. Каза ми:
– Това, което е важно, не може да се види…
– Разбира се…
– Както с цветето. Ако обичаш едно цвете, което се намира на една звезда, е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
– Разбира се…
– Както с водата. Тази, която ти ми даде, беше като музика заради чекръка и въжето… помниш ли… беше хубава.
– Разбира се…
– Нощем ще гледаш звздите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите… Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди… Всички те ще бъдат твои приятелки. Освен това ще ти подаря нещо…
Той пак се засмя.
– Ах, мъничък мой, мъничък мой, обичам да слушам този смях!
– Тъкмо това ще бъде моят подарък… ще бъде както с водата…
– Какво искаш да кажеш?
– Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учениците те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг…
– Какво искаш да кажеш?
– Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
– И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие… И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: „Да, звездите винаги ме карат да се смея!“ И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер…
И пак се засмя.
– Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета, които знаят да се смеят…

http://malkiqtprinc.atspace.com/

***
Криско си отиде… почивай в мир мъничко ангелче… вече си на по-добро място, без болка… много сили и кураж на мама, татко, кака и батко…

най-добрата адвокатска история на годината, десетилетието, а може би и на века!

(истински случай)

Действието се развива в град Шарлот, Нова Каролина.

Адвокат си поръчва кутия пури (24 броя). Много рядък вид и много скъпи ($15,000 кутията). След като кутията пристига, адвоката бърза да ги застрахова. Направил застраховка на пурите против кражба, всякакъв вид природни бедствия включително пожар. За около месец време, преди още да е направил и първата вноска към застрахователната полица, адвоката изпушил пурите и завел иск срещу застрахователната компания.

Read the rest of this entry →

Гази пешеходеца! by Пипилота Ментолка.

искам нещо да добавя, като майка с количка, като шофьор и като пешеходец:
недопустимо е подлезите да не са допустими за майки с колички и инвалиди! недопустимо е! за бордюрите и тротоарите да не споменавам..

ако случайно има релси, от онези улеи, по които би трябвало спокойно да спуснеш или качиш детската/инвалидната количка, ако случайно ги има на стълбите на някой подлез, то няма шанс да ги използваш! просто е толкова стръмно, че трябва да си луд да го направиш! може би кметовете би трябвало да помислят не само за „успешната“ си предизборна кампания и за оградите. примерче: подлезите около НДК.

старая се (успешно) да пресичам на зелен светофар, на пешеходна пътека, през подлез, когато съм пешеходец.

спирам на пешеходна пътека, не тръгвам преди да светне зелено, не карам с превишена скорост, спазвам знаците, когато съм шофьор.

когато съм майка с детска количка, спазвам правилата, но е страшно трудно. толкова трудно, че понякога е невъзможно.

може би, ако всички спазваме правилата за движение. може би, ако възрастните хора с бастун или без, пресичат на пешеходни пътеки и зелено. може би, ако научим децата си от малки да бъдат отговорни и да спазват правилата за движение. може би, ако всички хора бяхме повече Човеци, всичките тези думи щяха да са безмислени и всичките тези неща нямаше да се случват.

когато си майка на болно дете в БГ-болница:

1. Нямаш право на име.
2. Нямаш право на храна.
3. Нямаш право на сън.
4. Нямаш право на лична хигиена.
5. Нямаш право на избор кой да те лекува.
6. Нямаш право да изискваш персоналът да се съобразява със специфичните нужди на детето ти.
7. Нямаш право на хигиена на детето.
8. Нямаш право да заемаш място в пространството.
9. Нямаш право на умора.
10. Нямаш право на недоволство и оплакване.

подробности прочетете в блога на Lilibon.
меко казано съм потресена… но в същото време не се учудвам, очаквам всичко тук в нашата държавица. ВСИЧКО.

искам да ви разкажа за 4 месечния Криско, който страда от епидермолизис булоза дистрофика рецесивния вариант, което е наистина тежко и неизлечимо заболяване. за Криско, майка му Lilibon и неговото семейство.

всъщност на мен ще ми е трудно. сълзите ми напират, макар да не познавам лично семейството. но няма да спра да се моля Криско, родителите му, кака му и батко му да се справят с коварната болест.

няма да успея да предам историята с мои думи. просто прочетете думите на Lilibon за Истинските неща в живота и Криско. може да чуете и цялата история разказана от таткото в предаването “Часът на Милен Цветков” от 19.09.2007 – 17:29:00. вижте и във форума на save-darina.org или вижте тази тема в която е събрано всичко, което се случва до този момент.

днес ще запаля свещ в някоя църква и ще се помоля:

Премилостиви Господи Исусе Христе, Сине Божий, Лекарю на всички болести! Поради многото наши грехове ние сме недостойни за Твоята велика милост, но като се надяваме на Твоето човеколюбие, осмеляваме се да Те молим: смили се над нас и чуй смирената ни
молитва: изцери този Твой раб / Криско / от тежката болест, която го е налегнала и свалила на болничен одър! ИЗДИГНИ ГО С ВСЕМОГЪЩАТА СИ ДЕСНИЦА , за да прослави с благодарно сърце Твоето пречисто име сега, винаги и во веки веков. Амин!