аз разбрах преди седмици. подариха ми го за РД :-*
страхотна отмора. „чегъртането“ успокоява. наистина чудесна идея за подарък, но не е за всеки 😉 човек, който обича да се занимава с пипкави неща, ще го оцени.
явно причината за нЕписането ми в блога не е само липсата на читав компУтър 🙂 обещавам съвсем скоро да се поправя, а и да ви открехна къде продават „страшни“ торти 😉
преди малко ми изпратиха това: Think About The Water просто искам да го видят колкото се може повече хора.
много неща исках да пиша тези дни, за новия компютър, за Мишел, за предстоящите прощъпулник и първи РД, за пожарите, за жегите, за… много неща. може би съвсем скоро.
сега искам да копирам информацията, която прочетох преди минути и все още не мога да я асимилирам. не мога да повярвам. все още не мога.
толкова ми е мъчно. точно на финала всичко да се обърка. аз вярвах. вярваха и останалите хора дарили пари за животоспасяващата операция на Дари в Израел. всички вярвахме в чудо. не е било писано да живее. не е било писано да расте здраво дете, което да тича и играе с връстниците си. Дари се превърна в ангел. малък ангел-хранител на всички деца, за които все още има надежда. надежда, че можем да им помогнем.
има смисъл. нека продължим напред, нека продължим да им помагаме, нека не им обръщаме гръб.
това е БГ филм за приятелството и ХИВ/СПИН. спечелил е голямата награда в конкурс на ФНООН за студентски филми, представящ рисковите поведения на младите хора по начина, по който те ги интерпретират.
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!