случват ли се чудесии?!
или магии?!
или мънички вълшебства?!
едни чудатости –
приказни,
забъркани от феите
добри…
случват ли се?!
с нас човеците
или само има ги написани –
простичко измислени?!
Случват ли се?!
Ти кажи…

15.02.2005

там, в планината!
––––-
избираш си маршрут, пътека
и поемаш…
стъпка по стъпка,
крачка след крачка,
напред, към висините…
опитваш да достигнеш… да опознаеш!
да щракаш, кадър след кадър
в ума си, в съзнанието…
началната хижа,
кристално чистото езеро
простряло се отпред…
пътечката, криволичеща
покрай, напред и нагоре…
камъчета, камъни, канари
покрай клековете
и треви…
огрени от слънцето,
от слънчевия лъч
показващ ти посоката
надолу, покрай бързея
забързал се нанякъде…
и пак пътеката
поема нагоре
и все по-нагоре
следваш я…някак си
от само себе си…
без да се замисляш…просто вървиш
и наблюдаваш…една каменна приказка,
попаднал си там
но не без да искаш…
стъпка по стъпка,
крачка след крачка,
(кучешката)
продължаваш
да лазиш
нагоре, нагоре…камъни, камъчета
нагоре, имаш цел…бързаш
да не „затворят“
портите…онези
краледворските….
достигаш, минаваш,
някак си величествено…
глътка вода (планинска)
отпочиваш,
но за минута, две…
пътеката те зове
там, напред, надолу
има заслон, и пак езеро…
но не така кристално
не така огледално…
почивка, чай, огън, смях
пак чай, разговори
със туристи…
раницата нарамваш
и поемаш пак,
напред по пътеката позната
криволичеща,
напред към бивака…
там между клековете
е твоето място,
за палатката и теб,
и твоят огън…
стоплящ обвивката ти,
но не само…
сгрява сърцето, душата…
после мрак…
(в палатката)
затваряш очи, изморен
но удовлетворен…видял си
вече знаеш, помниш
нащракал си кадър след кадър –
клековете, езерата,
скалите, слънцето
(и онзи лъч)
после залеза…върховете
подпрели небесата,
звездите…дори ветровете
гонейки се…
ти си там, на онзи връх
един облак наближава
и отминава…
усмихваш се….на сън
сънуваш (уморен),
но обогатен 🙂

05.02.2005

на М&A
***

как да намеря думи?!
дълбоки, истински и топли,
толкоз много блъскат се в ума ми,
но някакси е невъзможно…
надничам в душата,
дори с очилата, поглеждам тук и там –
в сърцето си, под миокарда,
и пак в душата – търся думи с плам!
да взема аз назаем
или нови да измисля?!
не!
мисля да поема риска –
за БЛАГОДАРЯ не трябва много,
нещо сложно и измислено,
а две думи само –
простички,
но истински:
приятели,
ОБИЧАМ ВИ!

25.01.2005

хората ми казват:
имаш слънчева усмивка!
хора разни, те не знаят
усмивката широка
колко тъжна е, самотна…
хората ми казват:
очи като небесно огледало!
хора разни, те не знаят
синьото е всъщност почерняло…
хората ми казват:
даряваш светлина!
хора разни, те не знаят
изгасва и последната искра…

23.01.2005