В градчето скоро се разчу, че едно момиченце на девет години живее само във Вила Вилекула. Леличките и чичковците в града решиха, че това е съвсем неуместно. Та нали всички деца трябва да си имат някого, който да ги поучава; всички деца трябва да ходят на училище и да учат таблицата за умножение. И затова леличките и чичковците решиха, че малкото момиче от Вила Вилекула трябва веднага да се изпрати в детски дом.

Един хубав следобед Пипи беше поканила Томи и Аника на кафе и курабийки. Тя поднесе кафето на стълбата, която водеше към верандата. Там беше слънчево и приятно, а в градината ухаеха всички цветя. От време на време конят подаваше глава, за да го почерпят с курабийка.

Read the rest of this entry →

На другата сутрин Аника се събуди рано. Тя бързо скочи от леглото и отиде босичка при Томи.

— Събуди се, Томи — задърпа го тя за ръката. — Ставай да вървим при смешното момиче с големите обувки!

Томи веднага се ококори.

— Още докато спях, знаех, че днес ще стане нещо весело, макар да не се сещах точно какво — каза той, като се изхулваше от пижамата си.

След това двамата се втурнаха в банята. Измиха си лицата и зъбите много по-бързо от друг път, облякоха се чевръсто и весело и цял час по-рано, отколкото ги очакваше майка им, спуснаха се от горния етаж по парапета на стълбата и се приземиха до наредената за закуска маса. Седнаха и завикаха, че искат тутакси млякото си с какао.

Read the rest of this entry →

Скъпи приятели,
при вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света. Стига да поиска, тя може да вдигне коня с едната си ръка. Освен това е и богата — има цяла торба, пълна със златни парички. Всеки ден Пипи, Томи и Аника играят заедно. В тази книга вие ще научите за всички приключения, които тримата изживяват.

Астрид Линдгрен

В покрайнините на малкото градче имаше една запустяла градина. Сред градината се издигаше стара къща, а в къщата живееше Пипи Дългото чорапче. Тя беше на девет години и живееше тук сам-самичка. Нямаше нито майка, нито татко — нещо, което всъщност беше много хубаво, защото никой не й казваше да си ляга тъкмо когато й беше най-весело, или пък да гълта рибено масло, когато й се ядяха бонбони.

Read the rest of this entry →

навън е невероятноснежнбялприказен мраз. ако пък и слънцето се усмихва, картината е приказна.

за съжаление на много места из страната положението е бедствено.

няма да пиша за проблемите, а ще покажа три снимки, които направих вчера следобед и днес сутринта.

от: Фани Пейчева

Било през зимата. Резбарят Никола учел селските деца да резбоват бяла мура и липа, а синът му Богоя се закачал с момите на мегдана, замерял старците с топки и ги обсипвал с подигравки зли. Не щеш ли, минала оттам и селската баячка баба Риста. От нея всички се понабоявали, път й сторвали, дума пред нея не издумвали – да не я разлютят, та тя да им прати я уроки, я болест неверна.

Само Богоя нехаел и никого не тачел. Хеле пък недъгавите и старите никак. Като съзрял баячката да ситни по стръмната пътека към герана, метнал топка, па я улучил в челото.

Read the rest of this entry →

прочетох приказката „Снежният човек и малката Момо“ и си позволих да я „открадна“. усмихна ме. имах нужда да прочета нещо такова.
Благодаря ти Eowyn не ми се сърдиш, нали

Read the rest of this entry →