Пипи, Томи и Аника се бяха разположили пред Вила Вилекула. Пипи седеше върху единия страничен стълб на портата, Аника върху другия, а Томи върху напречната греда. Беше хубав топъл ден в края на август. Една круша, която растеше близо до оградата, бе свела тъй ниско клоните си, та децата можеха, без да се помръднат, да късат сладките й жълточервени плодове. Те ядяха лакомо и плюеха сърцевините на пътя.

Вила Вилекула се намираше накрай градчето, където започваше полето, а улицата преминаваше в шосе. Жителите на малкия град много обичаха да се разхождат насам, защото тук бяха най-красивите места из околности те на техния град.

Read the rest of this entry →

Томи и Аника, естествено, ходеха на училище. В осем часа всяка сутрин тръгваха хванати за ръка, с книжките под мишница.

По това време Пипи обикновено чистеше коня си или обличаше Господин Нилсон в малкото му костюмче, или пък правеше утринната си гимнастика, което ставаше по следния начин: Пипи заставаше изпъната като струна насред пода и скачаше четиридесет и три пъти един след друг, като се премяташе във въздуха. После сядаше върху масата в кухнята и си закусваше най-спокойно с голяма чаша кафе и сандвич със сирене.

Винаги когато поемаха към училище, Томи и Аника поглеждаха с копнеж към Вила Вилекула. Как биха предпочели да си поиграят с Пипи! Ако поне и Пипи ходеше на училище, щеше да бъде по-поносимо.

Read the rest of this entry →

В градчето скоро се разчу, че едно момиченце на девет години живее само във Вила Вилекула. Леличките и чичковците в града решиха, че това е съвсем неуместно. Та нали всички деца трябва да си имат някого, който да ги поучава; всички деца трябва да ходят на училище и да учат таблицата за умножение. И затова леличките и чичковците решиха, че малкото момиче от Вила Вилекула трябва веднага да се изпрати в детски дом.

Един хубав следобед Пипи беше поканила Томи и Аника на кафе и курабийки. Тя поднесе кафето на стълбата, която водеше към верандата. Там беше слънчево и приятно, а в градината ухаеха всички цветя. От време на време конят подаваше глава, за да го почерпят с курабийка.

Read the rest of this entry →

На другата сутрин Аника се събуди рано. Тя бързо скочи от леглото и отиде босичка при Томи.

— Събуди се, Томи — задърпа го тя за ръката. — Ставай да вървим при смешното момиче с големите обувки!

Томи веднага се ококори.

— Още докато спях, знаех, че днес ще стане нещо весело, макар да не се сещах точно какво — каза той, като се изхулваше от пижамата си.

След това двамата се втурнаха в банята. Измиха си лицата и зъбите много по-бързо от друг път, облякоха се чевръсто и весело и цял час по-рано, отколкото ги очакваше майка им, спуснаха се от горния етаж по парапета на стълбата и се приземиха до наредената за закуска маса. Седнаха и завикаха, че искат тутакси млякото си с какао.

Read the rest of this entry →

Скъпи приятели,
при вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света. Стига да поиска, тя може да вдигне коня с едната си ръка. Освен това е и богата — има цяла торба, пълна със златни парички. Всеки ден Пипи, Томи и Аника играят заедно. В тази книга вие ще научите за всички приключения, които тримата изживяват.

Астрид Линдгрен

В покрайнините на малкото градче имаше една запустяла градина. Сред градината се издигаше стара къща, а в къщата живееше Пипи Дългото чорапче. Тя беше на девет години и живееше тук сам-самичка. Нямаше нито майка, нито татко — нещо, което всъщност беше много хубаво, защото никой не й казваше да си ляга тъкмо когато й беше най-весело, или пък да гълта рибено масло, когато й се ядяха бонбони.

Read the rest of this entry →

Жълтурчето си няма друга работа и ме набута в некъв заплетен сериал със сценарист vilford. ама младите са така, нямат си друга работа и се чудят как да си запълват времето 😛

1. има двама виновници за това този блог да съществува. ще ги посоча с пръст, един по един – Ани и Мишел 🙂 първоначално се дърпах, но не много. името беше ясно, очите ми едните са много големи, сини… та името беше измислено НО за жалост беше заето, наложи се да избера друго. трябваше да мисля бързо, щото можеше и да размисля накрая. ясно е какво измислих, Simply Red помогнаха. 😀 поне за мен е редно името на блога да се използва и като никнейм. освен в случаите, когато(ако) използваш истинското си име. няма как да знам дали първоначалните идеи са се променили, щото не е имало такива.

по първа точка толкова.

2. ще ми бъде интересно, ако някой си направи труда да ми остави коментар как си ме представя или представял. аз пък ще се въздържа от такива бележки обикновено със самите си коментари в различните блогове (в това число и моя) показвам какво ми е отношението и впечатлението от/към човекЪт 🙂 точка.

3. аз пък ще „освободя“ трима от правото да участват (освен, ако сами не решат, че неправомерно са освободени от това им право ). освобождавам батето от тази чест, щото не ми се иска да му развалям настроението преди сън, а и до някъде той е отговорил на част от питанките тук. освобождавам от същата чест и вторите двама, които споменавам в това писание (но пък и на тях давам правото да размислят) тук следва точка, но преди нея има още една видна личност, която НЕосвобождавам от правото на отговор и съвсем скоро очакам пълен доклад от нея.

аз казах. хау!

лесно е да направиш торта, повярвайте ми. трудното е да направиш точната торта за точния човек.

поради тази причина, аз си имам една вълшебна папка, в нея си събирам най-различни картинки с идеи за торти и когато реша да изненадам някой, просто започвам да разглеждам и знам, че видя ли тортата, ще я позная.

именно така преди време видях торта палитра. много ми допадна идеята, а и веднага си я заплюх и знаех на кой да я подаря и кой ще я оцени.

имах разни останали материали от мечопуховата торта и хоп, набързо спретнах една палитра. ето какво се получи и как:

Read the rest of this entry →

е щом Deni4ero ме моли, смея ли да откажа

дори няма и да се замислям, а ги изстрелвам, ама без обяснения. просто са ми любими, почти всички ги имам на дискове. без един. ха познайте кой 😀

НО ще са повече от 4-ри, щото така ми харесва. започвам със сериалите. покрай бременеене и майчинство, какво да очакваш 😀

Read the rest of this entry →

Спомням си моя инструктор по ветроходство как викаше по едно момиче от брега „Ана-Мария! Ана-Мария! Задръж!“ и после каза с присъщата му деликатност:
„Е*ал съм ти името, докато те извикам ще се удавиш!“. Много тъпо, но сигурно има нещо вярно!

родителите избират имената на децата си. факт.

това не е проста работа. факт.

ту да се угоди на баби, дядовци и стринки, или просто да си начешат крастата с някое изкелеферчено име. факт.

според мен, когато избираме имена на децата си, първо трябва да помислим за следното: името отива ли му? пораствайки, дали детето ни ще се срамува от името си? дали ще му се наложи да търпи подигравки и нападки, от деца, от възрастни…

чак след това можем спокойно да изберем име.

но първо нека си дадем сметка.