цели 5 години! не е шега работа, нали?

на 11 август нашата малка дъщеря навърши 5 години. вече е една малка госпожица със своите желания, капризи, лудории, на моменти лигавщини, суетност, чувство за хумор. как се гъбарка с баща си, не е истина 🙂 а смеха й е толкова заразителен и невинен.

обожавам усмивката й 🙂

както повелява традицията, малкото Слънце имаше специални гости

после получи най-хубавото парти с добри приятелчета, много подаръци, усмивки, игри, изпълнени желания и торта направена от мама – шоколадова, с русалката Ариел 🙂

необходими продукти

за тестото:

8 жълтъка
4 белтъка
100гр. кристална захар
70гр. брашно
15гр. пшеничено нишесте
15гр. какао

направих двойна доза и половина. първият етаж се получи с диаметър 26см. и височина 7см., а втория – 14см. на 6см.

за крема (това е двойна доза. ама не съвсем, защото сега се усетих, че съм сложила 1 консерва кондензирано мляко, а не две и какаото е като за една доза ):

500гр. маскарпоне
400гр. крема-сирене ‘Филаделфия’
400мл течна сладкарска сметана
2 пакетчета фиксатор за сметана
400гр кондензирано подсладено мляко
3с.л какао
2 пакетчета желатин на д-р Йоткер

Ния съвсем сама направи рибките. много искаше да ми помага и нямаше как да не й разреша 🙂

Ариел е кукла по желание на рожденичката.

Read the rest of this entry →

темата за поредното Тортено предизвикателство – 9-то, Февруари 2011г., беше всенародни ПРАЗНИЦИ. (тук съм писала за предишното). до последно никакви идеи не ми идваха, поводите отминаваха, време никакво, идеи – нъц.

един ден, хапвайки в любимия ни оранжев сервиз

, реших да се пробвам с рисуването и да се предизвикам – желание имам, но не бях пробвала досега. и до ден днешен нямам идея колко са пролетни тези цветя и какви са всъщност, но на мен лично ми създават пролетно настроение, затова и се възползвах от хрумването. няма как да пропусна предизвикателството
може би, трябваше всичко да рисувам директно върху тортата, а не да разделям тортата на две – първо да рисувам капачето

, а после и борда на тортата.

тортата е вита. (увериха ме, че е била вкусна. надявам се, че е изглеждала и добре при разрез 🙂 )
направих си тестото за руло на Димитрана. на мен много ми харесва, добре се получават нещата с него, стига да не прекалиш със сиропиране или да оплескаш нещата с крема.

необходими продукти

8 жълтъка,
4 белтъка
100гр. захар
80гр. брашно
20гр. пшеничено нишесте
1ч.л. настъргана лимонена кора
щипка сол

предварително отделих малко смес за капаче, което изпекох отделно. получи се около 16 см. диаметър на тортата.

Разбъркват се жълтъците с лъжица захар, щипка сол и лимонена кора. Белтъците се разбиват на сняг с останалато количество захар. Към тях постепенно се прибавят жълтъците. Последно към сместа се прибавя леко и постепенно пресятото брашно и нишестето. Тестото се изсипва в тава с размери приблизително 40х30см застлана с готварска хартия. Пече се на средна скара в предварително загрята фурна 230°C-240°C около 8-10мин. Когато е готово тестото се обръща върху влажна кърпа, хартията се маха и завива на руло докато изстине.

за крема реших да спретна сметанов крем със заквасена сметана. това си беше голямо предизвикателство, а и реших да рискувам и да не слагам желатин. това количество крем, което се вижда на снимката е сигурно 4 пъти повече, отколкото използвах за тортата. но очи големи…

ето съотношение на продуктите за крема:

две големи кофички заквасена сметана се разбиват с приблизително чаша и половина пудра захар, така че сметаната да удвои обема си. не си и мислете, че ще се сгъсти – няма! аз също бях предупредена (от van444eto), че може миксера да загрее, или цялата да стана в сметана, докато всичко се разбие доволно.  отделно разбих 250мл течна сладкарска сметана, като й сложих и любимия ми сгъстител. след това разбивайки с миксера на бавни обороти смесих двете сметани и понеже си казах, че желатин няма да слагам, добавих още едно пакетче сгъстител, за всеки случай.
за моя изненада (въпреки, че ми бе казано, че така ще стане ) крема се сгъсти достатъчно. дори не ми изтече при завиването на тортата. 😆

блатовете не ги сиропирах, за да не рискувам. отделно сложих малко нарязани на парчета коктейлни череши за цвят и вкус.

надявам се при разреза да се е получил контраста – бял крем / червен блат (всъщност розов ), нещо като мартеничка, защото тортата бе подарък за едно приятелче, което празнува РД на 1-ви март. (за неговата торта имах други идеи, но така и не остана време).

обичам да измайсторявам нещо дребно, пипкавите неща са ми на сърце – стига да имам настроение и повод да зарадвам близък човек. 🙂 напоследък желанието ми е в повече, а времето – кът..

сладки хамбургери за Румбата:

мини виоли за Катето:

винаги може и по-добре 😉

без оправдания, без обяснения и без рецептите, пускам няколко непубликувани торти, които съм правила от началото на годината. тези от последните месец-два ще ги видите една по една, заедно с рецептите 🙂

за едно новоизлюпено бебе:

за Деси:

за Петър:

за един малък пират:
Read the rest of this entry →

преди два месеца правителството се биеше в гърдите, как ще регулира плащанията под и над масите в болниците, как ще смъкне тарифите на услугите.
речено – сторено: максимум 350 лева за избор на екип при раждане. болниците приеха тавана от 350 лева, но не се спряха, а увеличиха останалите услуги, за да имат все пак някаква компенсация от „ниската“ тарифа.
всяко чудо за „три дни“! по-миналата седмица Министерски съвет прие и на 12.07.2011г. в Държавен Вестник излезнаха новите цени за избор на лекар и екип:

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 191
ОТ 5 ЮЛИ 2011 Г.
за изменение и допълнение на Наредбата за
осъществяване правото на достъп до меди-
цинска помощ, приета с Постановление № 119
на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ,
бр. 45 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 57 от 2007 г.,
бр. 1 от 2009 г. и бр. 5 от 2011 г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
П О С ТА Н О В И :
§ 1. В чл. 25, ал. 3, изречение второ думи-
те „и нейната цена“ и запетаята след тях се
заличават.
§ 2. В чл. 28 след думата „интервенция“ се
поставя запетая и се добавя „манипулация“ .
§ 3. В чл. 30 ал. 1 се изменя така:
„(1) Информацията по чл. 3, т. 5 в частта
є относно цените за избор на лекар/екип за-
дължително съдържа и максималните цени за
този избор, определени с наредбата.“
§ 4. В чл. 31 се правят следните изменения
и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Болниците определят цената за избор
на лекар/екип за конкретна дейност по чл. 28,
като цената за избор на лекар не може да над-
хвърля 500 лв., а за избор на екип – 900 лв.“

http://thenews.bg/images/stories/PDF/53_11.pdf

директорите на болниците не се чудиха дълго какво да правят, цели седем дни си блъскаха главите над въпроса – „да бъде, или да не бъде?“.

от днес новите цени в повечето болници са факт, включително и там където изражда моят доктор.
предполагам се досещате, че останалите услуги си остават с по-високите цени. е, някоя от болниците може и да коригира нещичко, а и да не приема тавана от 900лв., знае ли човек?

сега някой ще каже – „едно време жените как са раждали? да не би да са си избирали мястото и доктора? какви са тези глезотии!“

може и да са глезотии, но моят живот и животът на детето в утробата ми нямат цена и аз съм тази, която ще реши в чии ръце да ги поверя.

тъжното е, че болниците масово вдигат цените на услугите, но условията в отделенията не се променят. времето там е замряло преди години.

/автор : Дончо Цончев/

 Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката “малък коментар” – дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно – на тях оставяме света. Този път въпросът е: “Какво е селянин?”
Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.
Момченце: Те са, които отиват в затвора.
Те са глупави, мръсни – продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.

Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата.
Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това.
Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) – виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: “Жетва е сега, пейте робини.” С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края – режат лицето ми и потта силно люти.
Порасъл съм под една картина у дома, наречена “Градушка”. Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза – моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира “Градушка” на Яворов.
Виждам лелки, стринки, каки – наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно “На нивата”. Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките – като в картините на Майстора.
Read the rest of this entry →

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали затова, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това „признание“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрелост“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота“.

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм“. Сега го наричам „любов към самия себе си“.

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация“.

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето“.

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: „Това е животът!“

Чарли Чаплин

представям Ви Черешката, но не на тортата, а на подаръка за моя любим.

Честит Рожден Ден, Сънце! Аз съм най-щастливата жена на Земята, защото те имам и защото заедно успяхме да създадем 🙂

Бъди жив и здрав, за да можем още дълги години да вървим заедно ръка за ръка! Бъди такъв какъвто си и никога не губи чувството си за хумор 😉

Тъй като вече си получи подаръка, днес ти представям Черешката 😛

Оригиналната рецепта избрах от невероятния сайт Вкусно с Йоли – Ягодови тарталети с лимонов крем 🙂

Тарталети с лимонов крем

Продукти за тестото

150 г меко масло
100 г пудра захар
1 яйце
1 ванилия
200 г брашно (трябваше да добавя още 3-4 с.л.)
70 г фино смлени печени лешници

с бъркалка разбъркваме на крем маслото със захарта. прибавяме яйцето и ванилията. Смесваме брашното с лешниците и го добавяме към маслото и омесваме меко тесто.

Продукти за крема
100 мл прецеден пресен лимонов сок
80 мл вода
настъргана кора от 1 лимон
150 г захар
2 ванилии
4 яйца
240 г меко масло

сваряваме за няколко минути сока и кората на лимона, водата и захарта. в друг съд разбиваме яйцата. към тях сипваме малко от горещата лимонова смес за да ги темперираме. разбъркваме и добавяме към горещия лимонов сок. варим крема при непрекъснато бъркане. може да се добави допълнително захар. когато започне да лепне по лъжицата кремът е готов. махаме от огъня и претриваме през сито за да стане максимално гладък. охлаждаме и добавяме разбитото на пяна масло.

Декорация

коктейлни черешки
грозде
желе от дюли

слагаме по едно топче тесто в малки или по-големи формички за тарталети. с пръсти равномерно  разстиламе тестото по дъното и стените на формите, които предварително намазах с разтопено масло. надупчваме основата на тестото с вилица и печем в предварително загрята на 180ºС фурна до порозовяване. кошничките може да се направят и няколко дена предварително, тестото си остава крехко и хрупкаво.

сипваме по малко крем в маслените кошнички и гарнираме с плодове, в случая грозде и коктейлни черешки. за блясък шприцовах желе от дюли.

Read the rest of this entry →

Нека Слънцето не спира да огрява лицето ти и пътя напред, мила Дени!

Ти успя!

Майчице, за теб: поклон! :-* [hug]

20.03.2009   Дени – ALL   0:1   Ами, сега?

27.04.2009   Дени – ALL   1:0   Галактическата победа

09. 2009      Дени – ALL   1:0     “Превъзходен костен мозък!” – каза др. Спасова

12.2009       Дени – ALL    1:0     странна работа, ‘ма хубава

2010         Дени – ALL    1:0      просто усмивка … и кошмари

20.03.2011  Дени – ALL   1:0

Мислех така да го оставя. За мене датите и статиите говорят всичко. Днес четох разказ на една друга майка, която е нямала нашия късмет. Изби ми херпес от прочетеното. Две години се пазех и умишлено не четях нищо никъде, за да се предпазя, иначе щях да полудея съвсем. Отделно познавам и други, които също нямаха този шанс да дочакат края на терапията и да кажат с леко отпуснато сърце – ‘свърши се!’
Веднъж, когато си се докоснал до смъртта по един или друг начин, осъзнаваш колко е ценен животът. Осъзнаваш колко са ценни хората. Осъзнаваш горчиво как с лека ръка, безотговорно пилееш това, което ти е подарено. Това, което е най-ценното. Това, което не си заслужил, но го имаш по милост. Животът ти. Живот, който разпиляваме всеки ден в напразни надежди, в глупави маловажни спорове за имоти, храни, дрехи, разпиляно его, а забравяме да се радваме на това, което имаме тук и сега. Оценяваме щастието си, любовта си, човекът до нас, децата ни, родителите ни, приятелите ни едва тогава, когато или сме на път да ги загубим, или, уви, вече сме загубили. Тогава се втурваш през глава да търсиш, да искаш да обърнеш света, да се сближиш, да наваксаш … жалка картинка … сме понякога хората, но имаме шанс да се поправим …

Моето дете победи левкемията Както и преди съм писала – с много рев, с много викане, с много каканизане … Тя, практически, се научи да говори в болницата. Като ‘не’ и ‘моля’ ги доусъвършенства там. Трудно ми е да говоря сериозно за това. Свикнала съм, някак, всичко да обръщам към веселата страна. И сега силно ме влече нататък … Явно е некъв бъг … Та, ухааа, ехааа … Дени победи! Боже, толкова емоции и реакции изкачат в главата ми от “ALL bite the dust!” до дивашко скачане и викане с нечленоразделни звуци. Много съм задобряла на тях в контактите ми с хлапетата. Това преминава към в началото тихо, кротко, напоително сълзоотделяне до бурен разтърсващ рев, който и да ме питате що, и аз нема да имам логичен отговор. Много емоции, другари, много нещо. За две години дъщеря ми порасна и постоянно се хващам, че си повтарям мантрично,  за да не я ошамаря: “тя е на 4, тя е дете, тя е на 4, тя е дете”, взимайки я постоянно за голямо човешко същество, което не е и което аз едва ли някога ще бъда. Дъщеря ни ни научи на толкова ценни уроци, които ние и да ни ги напишеш на челата с червен молив, пак трудно бихме усвоили.

продължава…

ето и отговора на ТАЗИ загадка

детето нарисува и подреди яйцата по този начин:

ТАТИ, НИЯ и МАМА (Ния винаги е между мама и тати 😉 )

на тати бодлите са видни, мама не е ясно защо е плешива, със слушалки и се плези, а Ния освен слушалки с които слуша Матилда

си има и мнооооооого коса, естествено:

Read the rest of this entry →