окт.5

Аз съм само един, но все пак ме има!

Posted on by
Стандартен

Гражданският протест срещу равнодушието на държавата към децата в институции и децата с увреждания,
ще се състои на 09 октомври 2007 г., от 13.00 ч.
пред МТСП. (Министерство на труда и социалната политика), ул. „Триадица“ №2.

„Аз съм само един, но все пак ме има!
Не мога да направя всичко, но има какво да направя.
И защото не мога да направя всичко, няма да откажа да направя това, което мога!“

Едуард Евърит Хей

Дайте своя глас за тези деца!

Read the rest of this entry →

окт.3

Рила, 1-ви ден

Posted on by
Стандартен

от мен да мине. ще ви покажа и други снимки от прекрасната НЕпланирана разходка в Рила.

имахме нужда от почивка и сън. взехме си отпуска, кой от работа, кой от гледане на дете 🙂 оставихме Ния на баба и дядо, Барки при чичо-чичо и отпрашихме накъдето ни видят очите. иначе казано, посоката беше Рила. но къде точно, нямахме идея.

извадихме късмет с времето, беше страхотно. е, първия ден повече облаци, които ни поизплашиха

облачен Мальовица

и се отказахме от Мальовица. поне за този ден. истината беше, че дори не бяхме обули туристически обувки, а си бяхме с най-обикновени кецки, то и облеклото не беше съвсем подходящо. 🙂

Read the rest of this entry →

окт.1

огън и болка

Posted on by
Стандартен

седя и се чудя какво точно да ви разкажа от отпуската ни без дете и без куче 🙂 по точно с какво да започна. дали с невероятната Рила; дали с прекрасното местенце, което открихме; дали с това, че Ния ни липсваше страшно много; дали със снимките, за да се опитам поне мъничко да предам невероятната красота на местата, които посетихме; дали с… както и да е.

ще ви покажа нещо, коментарите оставам на вас. аз нямам думи от мъка, от възмущение, от ярост… огън за едни, болка за други…

сълзи

Read the rest of this entry →

сеп.25

Борба за живот

Posted on by
Стандартен

когато си майка на болно дете в БГ-болница:

1. Нямаш право на име.
2. Нямаш право на храна.
3. Нямаш право на сън.
4. Нямаш право на лична хигиена.
5. Нямаш право на избор кой да те лекува.
6. Нямаш право да изискваш персоналът да се съобразява със специфичните нужди на детето ти.
7. Нямаш право на хигиена на детето.
8. Нямаш право да заемаш място в пространството.
9. Нямаш право на умора.
10. Нямаш право на недоволство и оплакване.

подробности прочетете в блога на Lilibon.
меко казано съм потресена… но в същото време не се учудвам, очаквам всичко тук в нашата държавица. ВСИЧКО.

искам да ви разкажа за 4 месечния Криско, който страда от епидермолизис булоза дистрофика рецесивния вариант, което е наистина тежко и неизлечимо заболяване. за Криско, майка му Lilibon и неговото семейство.

всъщност на мен ще ми е трудно. сълзите ми напират, макар да не познавам лично семейството. но няма да спра да се моля Криско, родителите му, кака му и батко му да се справят с коварната болест.

няма да успея да предам историята с мои думи. просто прочетете думите на Lilibon за Истинските неща в живота и Криско. може да чуете и цялата история разказана от таткото в предаването “Часът на Милен Цветков” от 19.09.2007 – 17:29:00. вижте и във форума на save-darina.org или вижте тази тема в която е събрано всичко, което се случва до този момент.

днес ще запаля свещ в някоя църква и ще се помоля:

Премилостиви Господи Исусе Христе, Сине Божий, Лекарю на всички болести! Поради многото наши грехове ние сме недостойни за Твоята велика милост, но като се надяваме на Твоето човеколюбие, осмеляваме се да Те молим: смили се над нас и чуй смирената ни
молитва: изцери този Твой раб / Криско / от тежката болест, която го е налегнала и свалила на болничен одър! ИЗДИГНИ ГО С ВСЕМОГЪЩАТА СИ ДЕСНИЦА , за да прослави с благодарно сърце Твоето пречисто име сега, винаги и во веки веков. Амин!