Работим от сутрин до вечер. Ден след ден работим.
За някаква заплат(к)а изгаряме телата си.
Преуморени. Недоспали. Изнервени бързаме.. цигарка.. срещи.. договори..
кафе.. срокове.. клиенти.. цигарка..
Отброяваме всяка изминала минута с надеждата да отмине деня неусетно. Мечтаем да няма задръстване на път за вкъщи. Мечтаем за прегръдката на любимия. Мечтаем за неговата усмивка и целувка. Мечтаем за кратката разходка с кучето вечер преди сън. Мечтаем за миризмата на горящи дърва в камината. Мечтаем да не сме преуморени. Мечтаем за повече часа сън. Мечтаем за по-малко бързане. Мечтаем за нормално(?) работно време. Мечтаем… Мечтаем… Мечтаем… Мечтаейки заспиваме тихо прегърнали любимия човек до себе си… Дори целувката за лека нощ застива във въздуха…
Зъъъррр
Сутрин е. Началото на поредния изтощителен работен ден. Започваме отброяването на минутите, още преди да се разсъним…

02.12.2005