навън е мрачно, на мен ми е тъжно… за пореден път се сблъсквам с човешката мъка. за пореден път разбирам, че не всичко зависи от нас човеците. за пореден път разбирам, че единственото, което ни остава е да се молим. за пореден път разбирам, че всичко е божá работа. безсилни сме. единствено ни остава да вярваме в добрия край, да вярваме, че след всяко зло идва добро. понякога това зло е непосилно, прекалено непосилно за човек. защо има толкова страдание? божá работа…
да кажем, човек е съгрешил и нека си плати, нека страда. но какво е съгрешило едно бебче на дни. едно бебче, което е живяло толкова малко. защо трябва то да страда. то е толкова малко, толкова невинно, а му се струпват толкова трудности. родителите са безсилни да помогнат – могат само да се молят. могат само да се надяват да са попаднали на добрия лекар, а не на лошия (а лоши има, повярвайте ми!). на мен също ми остава само да се моля, да се моля с цялото си сърце да има по-малко болка, по-малко мъка. да се моля за мъничките душички, които в такива моменти са по-силни от нас – големите. моля се да бъдат силни, заради мама и татко, заради тях самите, заради доброто. наивно е, нали?
моля се за мъничките човечета, останали без майки. обречени да растат сами, да растат без майка. те с какво са съгрешили, за да бъдат наказани по този начин? божá работа…
има толкова много бездомни и захвърлени деца от своите майки. в същото време има толкова много жени, които искат да бъдат майки, но не могат. те загубват своите бебчета още в зародиш. това честно ли е? защо се случва? божá работа…
моля се за моето все още мъничко Слънце, да бъде здраво и силно. моля се да порасне Голямо Слънце, добро и топлещо.
няма да спирам да се моля за по-малко страдание и ще продължавам да вярвам в доброто.
mikiblue.com 
Странно е да срещнеш човек, макар и във виртуалното пространство, който в едно и също време мисли същите неща като теб…
Но поне са споделени и знаеш, че не си сам и че и друг го е грижа. Благодаря ти.
будизмът предлага едно обяснение за страданията, които изглеждат несправедливи. не е задължително да ти хареса, но можеш просто да помислиш …
и мислиш ли, че само с молитва ще помогнеш? айде да видим какво друго умееш … най-вероятно куп други неща, с които имаш, повярвай ми, доста голяма власт да направиш света по-добър. искаш ли?
ето, едно от нещата е да пишеш тук и eowyn да се почувства по-добре … 🙂
Мики, днес прочетох последните ти постове…моето съгласие често остава мълчаливо и несподолено, но под този пост ще се опитам да го изразя така, че да го усетиш.
Аз не мога да вярвам в будизма, защото той отрича основни човешки неща – будистите вярват, че за да няма страдание, не трябва да има привързаност, а така вече ми звучи като „нет человека – нет проблем“… Всъщност всяка религия „предлага“ някакви обяснения за нещата, които ни заобикалят и е въпрос на личен избор кой и дали ни утешава.
Има болка, която е непреодолима, която остава. Отвъд нея е пустош и никой не може да помогне. Просто всеки от нас си има граници на поносимостта, и дано не се налага да ги достигаме.
А другото е, че сме сами, но и не сме.
Благодаря ти, че те има.
@Ани: :-* голяма прегръдка от мен 😉
@lydblog: съгласна съм, но и не съм 🙂 повярвай – има моменти, когато не можеш абсолютно нищо да направиш освен да се молиш! абсолютно нищо, макар да имаш желание, макар да не стоиш със скръстени ръце…
аз ще си продължавам да пиша и се надявам повече хора да се почувстват по-добре… 🙂