навън е мрачно, на мен ми е тъжно… за пореден път се сблъсквам с човешката мъка. за пореден път разбирам, че не всичко зависи от нас човеците. за пореден път разбирам, че единственото, което ни остава е да се молим. за пореден път разбирам, че всичко е божá работа. безсилни сме. единствено ни остава да вярваме в добрия край, да вярваме, че след всяко зло идва добро. понякога това зло е непосилно, прекалено непосилно за човек. защо има толкова страдание? божá работа…
да кажем, човек е съгрешил и нека си плати, нека страда. но какво е съгрешило едно бебче на дни. едно бебче, което е живяло толкова малко. защо трябва то да страда. то е толкова малко, толкова невинно, а му се струпват толкова трудности. родителите са безсилни да помогнат – могат само да се молят. могат само да се надяват да са попаднали на добрия лекар, а не на лошия (а лоши има, повярвайте ми!). на мен също ми остава само да се моля, да се моля с цялото си сърце да има по-малко болка, по-малко мъка. да се моля за мъничките душички, които в такива моменти са по-силни от нас – големите. моля се да бъдат силни, заради мама и татко, заради тях самите, заради доброто. наивно е, нали?
моля се за мъничките човечета, останали без майки. обречени да растат сами, да растат без майка. те с какво са съгрешили, за да бъдат наказани по този начин? божá работа…
има толкова много бездомни и захвърлени деца от своите майки. в същото време има толкова много жени, които искат да бъдат майки, но не могат. те загубват своите бебчета още в зародиш. това честно ли е? защо се случва? божá работа…
моля се за моето все още мъничко Слънце, да бъде здраво и силно. моля се да порасне Голямо Слънце, добро и топлещо.
няма да спирам да се моля за по-малко страдание и ще продължавам да вярвам в доброто.
Странно е да срещнеш човек, макар и във виртуалното пространство, който в едно и също време мисли същите неща като теб…
Но поне са споделени и знаеш, че не си сам и че и друг го е грижа. Благодаря ти.
будизмът предлага едно обяснение за страданията, които изглеждат несправедливи. не е задължително да ти хареса, но можеш просто да помислиш …
и мислиш ли, че само с молитва ще помогнеш? айде да видим какво друго умееш … най-вероятно куп други неща, с които имаш, повярвай ми, доста голяма власт да направиш света по-добър. искаш ли?
ето, едно от нещата е да пишеш тук и eowyn да се почувства по-добре …
Мики, днес прочетох последните ти постове…моето съгласие често остава мълчаливо и несподолено, но под този пост ще се опитам да го изразя така, че да го усетиш.
Аз не мога да вярвам в будизма, защото той отрича основни човешки неща – будистите вярват, че за да няма страдание, не трябва да има привързаност, а така вече ми звучи като “нет человека – нет проблем”… Всъщност всяка религия “предлага” някакви обяснения за нещата, които ни заобикалят и е въпрос на личен избор кой и дали ни утешава.
Има болка, която е непреодолима, която остава. Отвъд нея е пустош и никой не може да помогне. Просто всеки от нас си има граници на поносимостта, и дано не се налага да ги достигаме.
А другото е, че сме сами, но и не сме.
Благодаря ти, че те има.
@Ани: :-* голяма прегръдка от мен
повярвай – има моменти, когато не можеш абсолютно нищо да направиш освен да се молиш! абсолютно нищо, макар да имаш желание, макар да не стоиш със скръстени ръце…
@lydblog: съгласна съм, но и не съм
аз ще си продължавам да пиша и се надявам повече хора да се почувстват по-добре…