… за Новата Година да люшнем ний хорце!

прочетох ей тези невчесани мисли http://bglog.net/blog/eowyn?bid=9960 реших да напиша и моите такива.

eowyn, не съм сигурна дали това ще те успокои (убедена съм, че няма), но все пак..
при нас положението е същото, с една разлика – най-важното „нещо“ за което мислим е Ния. знаеш ли колко е мъчно, когато нямаш парички да купиш дори най-необходимото на своето малко слънце – няколко броя ританки, бодита, две-три блузки и т.н. (няма да изброявам). просто не ми се мисли, ако нямахме толкова добри приятели с малки дечица, от които да вземем най-най-необходимите неща за нашето бебче, какво щяхме да правим.

като се замисля ние не сме й купили нито една дрешка… може би само една. всеки месец първо се плащат сметки и се купуват памперси + адаптирано мляко. за всичко останало – ако има. моята майка продължава да ни готви и носи манджи, всяка седмица (да не говорим и за останалите неща, които правят с баща ми за нас).
плачеше ми се като гледах Ния свряна в ъгъла на канапето (денем е при мен в хола, нощно време в нейната стая), играчките над нея са завързани на връзки за обувки и закачени с безопасни игли (нямаме пари за активни гимнастики и подобни екстри). плашех се от мисълта, как ще отида до банята и като се върна тя ще е паднала на земята (точно в този период се учи да се преобръща).
Коледа-та един добър повод да поискаме подарък за Ния от баба и дядо – една кошара, за игра и за спане. при нея дядо Коледа дойде с месец по-рано. просто тя се чувства прекрасно в кошарата. спи, преобръща се, върти се като пумпал. вече знаем, че си има един прекрасен кът за игра, докато се научи да ходи.
а ние какво ще купим на малката си дъщеричка – не съм сигурна дали ще имаме възможност. да не говорим и за подаръци за родата с които обикновено сме на Бъдни вечер. да не говорим и за подарък за любимия… скоро бяхме на РД на много близък приятел… направих му торта за подарък (просто той обича сладкото, а ако не обичаше?!).
нашето малко слънце има нужда от толкова много неща, но ние не можем да си позволим повечето от тях. поне се успокоявам, че тя притежава най-важното – любовта на своите родители!
тази събота и неделя съм решила да сложа украсата вкъщи, ще украся елхата (добре, че си имаме изкуствена). обичам да рисувам по прозорците, но тази година може би няма да можем да си позволим изкуствен сняг. колко още неща няма да можем да си позволим. да не говорим, че аз все още не мога да се навра в дрехите си… имам само една единствена пола, която ми става (е и един сукман, но него трябва да зашия, защото… ох, не ми се говори).
„Ей за това мразя да съм в женска компания, а постоянно ми се налага. Как може да мислиш само за чорапогащници, козметики и да се зазяпваш в студа по витрини с гащи и сутиени.“ – ей тук няма какво повече да добавя.
въпреки всичко, тази Коледа, аз ще бъда най-щастливия човек на света!
на тази Коледа аз ще имам най-прекрасния подарък – любим мъж, любима дъщеря, любимо куче (а кога ли ще ми остане време да разкажа и за него).
на тази Коледа ще бъда с любимото си семейство! друго не ми трябва!