начи, оказах се в тъжното поселище Яна.

та там, на завоя, има некво хранилище. тегави тараби, мазна смрад, лигави покривки, солта – в шишета от сос с пробити дупки на капачките. хлеба е на късове.
обачееее…. най-перфектните кюфтета на света. със лук, сочни, запеченки на скарата с дървени въглища. мечта… гарнитурата зеле, лук с лютеница и боб.
класика.

обаче това не е всичко.
има тъдява едно поселище – челопечене. и е то тъжно поселище, ама по се ядва.
та там се натъкнах на най-невероятнострахотноретрокръчмата. казва се Черния Мост. не знам що така. и пълният член не разбарах що го няма. както и да е.
та там се натъкнах на най-интересния комплокт – цигани. не че не съм виждал цигани, просто за първи път видях такива, които до прага на заведението си блъбнат там на техния си език, а след като го прекрачат – минават на човешки.
а съдържателката ( Мара, ефстефстфено) е просто класика. ниска, дебела, мустак като на стефан караджа. бассинг е мъжа й – Киро, ефстефстфено. гладко обръснат.
за три лева си зех перфектно приготвено шкембе и две огромни пълнени чушки със сос бешемел. и хлеб. бая хлеб.
за още левче ми сипаха и халба бира. а кюмбето в средата бухаше.
та седят мангите, поръчват. по магнета свири радио 1. отпочна част от 40-тата на Моцарт. най-дебелия мангуст вика:
-Маре, дай да смениме станцията.
Мара го изгледа, па каза:
– касетфоно си е нагласен, ако не ти е кеф – друм.
перфекциозо просто.