за мен 14-ти февруари е най-обикновен ден. не мисля, че е някакъв по-специален ден от всеки друг. защо трябва да се сещаме, че обичаме любимите си само на този ден. редно е влюбените да се обичат през всичките дни от годината, не само на Свети Валентин. какво по-прекрасно от това да получиш цвете или малък подарък (като шоколадов бонбон, например) без повод. или при всяка вечеря на масата ти да има две запалени свещи (в нашето семейство тове е закон 😉 ). или да изпиеш чаша червено вино с любимия човек, просто така.

позволявам си да копирам Влюбените мисли на Ани:

На този ден винаги изпитвам смесени чувства. Всички знаем колко измислен празник е Свети Валентин и че сякаш е денят не на влюбените, а на търговците на цветя, балони и плюшени сърца.
Но ако се позамисли човек, не са ли всичките ни празници малко или повече измислица?

Днес ми попадна новина за най-старата картичка за деня на влюбените.

Текстът, написан върху нея, гласи следното:

“My dear the Heart which you behold,
Will break when you the same unfold,
Even so my heart with lovesick pain,
Sure wounded is and breaks in twain.”

Някак ми се стори несправедливо към хората, които не знаят английски език, и ми хрумна превод на любовното послание:

“Скъпа моя, сърцето, което държиш сега
ще се пръсне, ако го разтвориш с ръка,
и моето болно е и страда така,
от любов е ранено и кърви от нега.”

Съзнавам, че не е най-хубавия превод, но ми дойде отвътре.

Честит празник на всички, които ценят любовта повече от самия повод.