провокацията дойде от една тема в един форум. та реших да напиша нещо по въпроса.

интелигентност. от лат. интелектум. според редица изследователи, сред които и моя милост – способност да разбираш.

вчера ми се случи да се озова в околността на Лъвов мост. това е вратата към столицата на България, оттам влиза основния поток хора, които идват от цялата страна за някакви си техни си дела. има гара, автобусна и железопътна. също има публични домове, дюнери, казина, гнясави кръчми, сергии и какво ли не. има и Централен Женски пазар. много неща има там. и хора има. автохтонни и приходящи. всякакви.

нека уточня нещо. аз съм човек, който е роден на 500 метра от туй място (на пл. „Св. Неделя”), но твърде рядко съм го посещавал през 36 (и 7) годишния си живот. гнус ме е било, винаги. освен това твърде рядко се качвам в градския транспорт – винаги съм разполагал с кола и за лични, и за служебни нужди. пък и байка винаги е с напомпани гуми.

та озовах се аз по ред причини там.
мръсотия, смрад. цигани. крадат, просят, ровят по кофите – преживяват.. както си му е редът.

интересно ми беше, че след толкова години отново видях манга с кашон за „има-нема” и пред него около десетина човека. ОТНОВО.

една продаваше картофи на цена, почти ДВОЙНА от тази, на която аз си ги купувам в кварталния магазин. при това болни. а пред сергията й ИМАШЕ ОПАШКА. вероятно щото бяха самоковски.

едни продаваха зеленчуци – моркови, лук, марули, репи. не можете да повярвате каква смрад се носеше от чувалите, в които бяха насипани тези неща, но ХОРАТА КУПУВАХА. вероятно щото са евтини и са от Петрич.

мога да продължавам с примерите, но нека ви разкажа за преговорите, които проведох с един бизнесмен. понеже съм представител на мощна компания, човекът ме прие почти веднага. слаб, сивоок, около метър и седемдесет, почти петдесетгодишен. типична хиена. диалогът ни ще предам със съкращения.

– Кажи, момче.

– Така и така, вземете от нашите стоки. Качествени и значително по-евтини от тези, които предлагате.

– Момко, тука няма значение кое е качествено и кое колко струва. Това е Женският пазар, тука се пазарува това, което им се даде. Какво ли не съм опитвал – и добро, и лошо, и евтино, и скъпо – купуват само онова, което си знаят. Защо да взема от тебе добро, ама на ниска печалба, а не по-лошо, но с по-добра печалба, а? А? Така и така ще го купят.

нещо се отплеснах. та на това тържище хората се тълпяха, циганите ги крадяха, продавачите ги крадяха, просяци, смрад, мръсотия, препълнени с изгризани царевични кочани кошчета, а автобусите претъпкани, глъч…
две жени обсъждаха въодушевено как смърдял някакъв си Спиро. трима се караха пред една сергия кой бутнал щайгите. бабка налагаше с бастуна си куче. стар пияница падна…

по едно време нещо ми изключи, прегоря, звуците заглъхнаха, движенията на хората се забавиха…

и видях тези празни, изцъклени погледи. мътни, голи очи. като на кокошка. навсякъде. хора, които се движат като роботи, говорят като роботи, мислят като роботи. празни хора.

та така за интелигентността на българите. поне за онези, които се тълпят на Входа на СтоЛица – та ни.