обвиниха ме, че съм си зарязала блог-а. ха! кой? аз? даа бе няма да се оправдавам 😛
по много теми ми се искаше да пиша, но тези дни наистина нямам никакво време или по-скоро време може да се намери, но го използвам за почивка. пролетна умора, знам ли…

дори все още не съм се похвалила, Ния вече е на цели 7 месеца и се изправя самичка в леглото или кошарата си. много е горда от себе си, когато се изправи. а аз съм много щастлива. и татито е много щастлив. абе всички много й се радваме. ама като проходи и започне с белите, сигурно ще ни се иска още да е бебе, което може само да си седи на едно място.
Ния расте с часове, не с дни. толкова е малка, а в същото време толкова много е пораснала. бабата й подари бънджи и тя обожава да скача в него. и такива номерца ни върти, чудя се на кой ли се е метнала
онзи ден реших да я уча да казва „ма-ма“ (просто „та-та“, „дай-дай“, „да-да“, „айде“ си ги говори отдавна). та, така. казвам аз: „ма-ма“, Ния ми отговаря: „та-та“. аз пак: „ма-ма“, Ния: „та-та“. аз не се отказвам лесно и пак: „ма-ма“, а Ния ми се хили и: „та-та“ нямам представа колко минути се надлъгвахме, но накрая се предадох.

а сега отивам да прегърна и целуна Голямото Слънце и Малкото Слънце!