отдавна не съм писала нищо. отдавна не съм преглеждала и чела любимите си блогове. спокойно, нямам намерение да се оправдавам и намирам извинения 🙂 всъщност повода да седна и да драсна един ред е РъДъ-то ми. на 4-ти юли пораснах с още една годинка
този пост трябваше да се появи на самия ден, но уви. имах желанието, но тук приказката – при добро желание има и начин – не важи.

измина цяла година от предишния ми рожден ден. много неща се промениха. миналата година на този ден бях бременна и много щастлива. днес вече съм майка и два пъти по-щастлива. имам едно прекрасно и невероятно дете, което скоро ще празнува първата си годишнина. имам прекрасен мъж, любим и приятел до себе си. имаме си и любимо куче. какво повече ми трябва. мисля си, че имам всичко за което съм мечтала.
на рождения ти ден близките ти хора искат да те изненадат, започват да те разпитват за това или онова. какво би искал да получиш като подарък. аз лично – нищо. това ми е първата асоциация, нямам нужда от нищо, имам си всичко… да, ама не. тъкмо седнах да драсна тези мои мисли тук и какво установих – имам нужда компютър. искам нов или просто някакъв компютър, който да работи без да забива. компютър който да не се рестартира 10 пъти за 5 минути 😦 компютър на който да мога да свалям снимките и клипчетата на нашето малко слънце и да ги разглеждам спокойно без да натискам копчето за рестарт на всяка минута. писи на което ще мога да прочитам новини, блогове и любими сайтове, ще мога да си проверявам мейлите, ще имам връзка с приятели в други градове и в чужбина, а и не само.
искам, ама няма. поне докато не спечеля 6-ца от тотото 🙂 ми да, на миналата Бъдни вечер ми се падна такъв късмет. може би ще трябва да започна да пускам тото, знам ли.