прочетох Есен на Антония и установих, че и на мен ми е мъчно за лятото. макар и през последните години, лятото да не е точно такова каквото бих искала. просто обичам Слънцето, обичам топлите дни, обичам морето… всеки сезон си има своята магия. всеки сезон е прекрасен сам по себе си. есента със своят цветен килим, зимата със своята бяла пелена, пролетта със своят новороден цвят, лятото със своите безгрижни слънчеви дни. от години сезоните не са това, което бяха. но това е друга тема, за която не ми се иска точно сега да пиша.
исках да ви поздравя с тази любима песен 
„Нека да е лято, само да е лято,
топло и зелено като горски мъх.
Да струи тревата – силна, некосена -
искам да е лято до последен дъх…“
0 Отговори to “нека да е лято”