става въпрос за кварталните градинки и детски площадки. няма да „говоря“ за по-големите паркове, които ги поддържат горе-долу и въпреки това, дори и там почти, да не кажа въобще, люлките за деца липсват. всъщност и за люлките няма да пиша, а за пейките.

искам да ви разкажа накратко за една, т.е. за единствената градинка в един стар квартал. единствената градинка в която майките с деца, малки и големи, от въпросния квартал могат да отидат, да се разходят, бебетата да поспят, децата да потичат. градинката е страхотна, има много дървета, трева, алеи (е, повечето не са с плочки или асфалт, но все пак алеи). заградена е с ограда, косят тревата редовно, почистват я, има кошчета за боклук (т.е. големи найлонови чували, закачени по дърветата). има 2-3 стари катерушки, има дървена къщичка, почти като на баба Яга, има едно старо скеле от сцена (децата го използват за катерене и прескачане) и най-важното има ЕДНА пейка. опа, има и още една, но всъщност само облегалката е останала.

каква е историята всъщност.

онзи ден отиваме с Ния да вземем храната от детската кухня, тази градинка е на две крачки от там. затова предпочитам да нахраня детето навън, а после да потича на въздух. наближаваме градинката и забелязвам, че е заета от 5 баби, които си бъбрят. оглеждам се да потърся някакво друго място да седна и да нахраня Ния. до скелето няколко мами стоят и си говорят, а бебетата им спят в количките. в другия край други мами се разхождат, а децата им щапукат напред-назад. има няколко дънера, които бих могла да използвам за седене, но те са заети от работници, които са се заели с косенето и почистването на градинката. все пак обяд е, редно е хората и те да хапнат. най-накрая забелязах един голям камък в близост до единствената пейка. седнах там, нахраних Ния и тъй като имахме план програма за този ден поехме по задачи.

на следващия ден историята се повтаря, вземаме храната, отиваме в градинката. пейката е заета от 5 баби, тук-там се разхождат майки с колички, работниците и те са там, довършват с почистването и косенето, но нещо не е както трябва. нещо липсва. ми да, камъка на който седях вчера го няма, ами престарали са се хората и са го почистили. уф. нямам време да се връщаме вкъщи, защото Ния е много гладна вече, а и храната ще изстине. седнах на скелето от сцената. имам късмет, че от едната страна са били предвидени стълби, та беше сравнително удобно за сядане.

чудя се аз, при положение, че се хвърлят пари за почистването и поддържането на тази градинка, която е единствената в района, толкова ли е трудно, невъзможно и скъпо, да се сложат няколко пейки. просто няколко пейки. остави ги люлките и пързалките. (макар, че за мен е недопустимо в един парк или градина да липсват люлки и пързалки, както и пейки и кошчета за боклук). чудя се, толкова ли е сложно.

аз лесно решавам този проблем, т.е. просто не ходим на разходка в тази градинка, а се качваме на колата и обикаляме парковете из града. но майките с бебета и малки деца, които нямат автомобил. те какво правят. обикалят кафенетата из квартала (макар и те да са кът) или се разхождат по кварталните улички.

мога да ви дам и друг пример, вчера се наложи да поседнем в една друга градинка, на един друг квартал. т.е. детска площадка. цялата е асфалтирана, няма и едно дърво, заобиколена е от обрасла трева, пълна с боклуци, няма нито едно кошче за боклук, може би това е причината да е пълно с хартии, празни опаковки, счупени бутилки и прочие (може пък и причината за боклука да е в нас, хората). има пързалка и празен пясъчник, има и няколко катерушки. същата тази неподдържана детска площадка е пълна с пейки, на всеки 2 метра има по 1 пейка. добре де, ама тези пейки не се използват. е, случва се някой заблуден като нас да я посети, но най-малкото е неприятно, защото пускаш детето ти да щапука в купчина от боклуци и счупени стъкла. нормално и естествено тази детска площадка да стои неизползвана.

това исках да споделя.