да ни е честит новия мУзик айдъл, ама аз друго искам да ви рекна.

нощес, по тъмно, около 3 часа ме събужда Ния, уплашила се от нещо и иска да спи при нас, за да я пазим. обикновено от моя страна следва увещаване, че най-добре се спи в собственото си (й) легло, как я пазим, нищо че сме в другата стая, как животното с което спи, също я пази и прочие… след 5 минутни обяснения, Ния се съгласява да си легне в нейното креватче. успокоена, уж.

само да вметна, предпочитам да не спи при нас, щото обикновено следва едно ритане, ръгане, въртене, крошета и каквото там се сетите. познайте как се спи?

та, връщам се аз обратно и тъкмо се унасям, се чува едно тупур, тупур, тупур. отварям очи и срещу мен се блещят други две очи:

– мамо, в леглото има мравка. добре, че я видях! има мравка, не искам да спя там.

_____________________

„добре, че я видях!“ – умрях от смЕх, посред нощ, спейки.