тъкмо се засилих да ви задам една загадка, провокирана от някои последни събития и от радиото прозвуча тъжната новина: всичките 8 несъстояли се концерта на DM са отменени, от понеделник започва връщането на парите на хората закупили билети за концерта на групата в София.
такъв ми бил късмета. ;-(
_______________
преди дни, в един съботен брой на уважвания безкрайно от батето вестник Сега, излезна някаква си „американска“ публикация, към която беше прикачена снимка на Ния и покойния Бихчо. една от последните им снимки.
първо – снимката, като визия, като излъчване, няма нищо общо със статията!
второ – със самата статия никак не съм съгласна и не ме интересува ни най-малко.
трето – в статията става въпрос за някакво си проучване в щатите.
четвърто – никой не ме е питал, може ли да публикуват снимка на детето ми. никой.
пето – на вестник Сега няма да им се размине. бъдете сигурни.
_______________
представете си, че живеете в многоетажна кооперация. прилична. със сравнително нормални съседи. повечето.
да речем един от съседите „обича“ кучетата (в мн.ч.). прибира ги от улицата. пуска ги да се разхождат където си пожелаят, без надзор. по градинки и площадки, по стълбища и площадки. те нямат ни най-малка представа какво е това „чистота“. и кучетата, и стопаните. да речем.
също така да предположим, че кучетата редовно напояват бетона на стълбищата, както и вратите на асансьора. отделно се грижат за невероятния аромат, който можеш да усетиш в мига на натискане на бравата на входната врата.
представете си, че един ден, прекрачвайки прага на входната врата на жилището си се сблъсквате с поредната воня, но този път от „ако“ или нека са няколко купчинки акита. да речем, на известно разстояние лежи едно тъжно, болно и изглеждащо много зле куче.
какво бихте направили и как бихте реагирали, ако точно вие бяхте в горната ситуация?
аз като добро дете, ще ви дам няколко жокера:
първо – има прекрасна Наредба за придобиване, притежване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична Община.
второ – има още по-прекрасна Европейска конвенция за защита на животните компаньони.
трето – има и Нов Закон за управление на етажната собственост.
четвърто – съществува Екоравновесие – общинско предприятие с основна дейност – регулиране популацията на бездомните кучета в София.
пето – никоя организация няма право ей така да влезне в етажната собственост и да прибере умиращото куче.
нека ви дам и друг жокер:
да речем, че решите да подадете жалба.
обаче, проблема е сериозен и решението на една част от него изисква да се реши скорострелно, останалата част може и малко по тромаво, макар да не е желателно. та, ако подадете жалба, естествено след като сте събрали всички подписи на уважаваните ви съседи, тази жалба трябва да се задвижи по някакъв канален ред. един ден и кмета на съответната община ще я прочете. може би. да кажем, че той вземе проблема на сериозно и разпише жалбата. от там негов подчинен отива на място и се запознава с проблема и по-точно решава дали наистина има проблем или жителите на кооперацията си нямат друга работа и си пишат жалби. ако този общинар реши, че жалбата е основателна, би трябвало да се обади на някоя организация от типа на Екоравновесие и заедно да се опитат да решат проблема. т.е. щом като човек от общината придружава човекЪт от организацията, те, в комплект, биха могли да „нахлуят“ в етажната собственост.
друг е въпросът колко дни, месеци, години би продължила тази одисея. а има и вариант общинския кмет да не одобри жалбата. има това право.
друг жокер:
има си районни инспектори, които отговарят за съответните райони. дадения инспектор би могъл да дойде и лично да се запознае с проблема. може пък и да говори със „собственика“ на кучетата. с добро, както се казва. някой ден.
но, все пак, единия проблем е умиращото болно куче на няколко метра от жилището ви и купчинките смляна храна около него.
и как казвате, че ще реагирате?!
_______________
мога да кажа едно: кучето/кучетата от горната приказка не са ни най-малко виновни. просто не са случили на стопани.
а вие – не сте случили на съседи.
аз лично бих извикала ветеринар и бих приспала кучо.
знаеш мн добре, че обичам кучетата – имам си и собствено
но в същото време ще трябва да помисля и за щерка ми, а и за всички други деца, и не само деца…
за да се спази някакъв ред, според наличните (НЕ) действащи закони, наредби и всички там правилници ще събера подписите на всички съседи, че са съглани със заниманието…и ще изпратя покана до кварталния да присъства и той да си сложи подписа
т.е с много публичност ще се наложи да се сложи край на живота на нещастното животно.
кой знае това безотговорно поведение и отношение на стопаните му – в бъдеще може да им изиграе лоша услуга.
интересно решение.
но в горния пример кучето НЕ Е твое. как така ще го приспиваш и кой ветеринар ще дойде да приспи куче на собственик, който най-вероятно няма да е съгласен? защото както казахме, собственика на въпросното куче „обича“ животните и се грижи за тях като за собственото си дете (или поне в примерната история е така).
отделно докато кварталния приеме поканата, а съседите ти дадат подписи, кучето може да: умре, оздравее или избяга… нищо не се знае.
в бъдеще, много неща биха могли да се случат. въпроса е в настоящето какво ще стане и дали нещо ще се случи?
аз пък изумях заради снимката …
нали?
Искрено се надявам, че няма да оставите въпроса така. То си е кражба, да му се не види…
най-малкото е кражба … въпреки че и аз съм слагала снимки в блога (което си е печатна медия (де, брееееее), но съм показвала откъде (в повечето случаи), но медия, като въпросния вестник, би трябвало да е запознат с формалността ‘запитване’ „може ли, аджеба, или не може“ … да не говоря, че тук става въпрос не за прекрасна зелена горичка, а за малко дете!!!
Да бе, вече трябва да има цяла правна пътечка извървяна от разни блогъри. Трябва поне да си признаят и да се извинят, то това си е твоето детенце и кученце, как ще ги ползват някви си.
Pingback: „Сега“ и „Стандарт“ крадат снимки « mikiblue