Author Archives: mikiblue

мода = шапка + кубинка = торта

Стандартен

Отново със задна дата да ви представя 12-тото Тортено предизвикателство – Февруари 2012, Тема: “МОДА”

Участвах с две торти. Първата торта беше за РД на мама. Първоначалната идея нямаше нищо общо с крайната визия на тортата, както и нямаше нищо общо с модата, но накрая се получи една шапка с орхидеи, любими цветя на мама. В последствие се оказа, че сърцевината на орхидеите е на обратно, един вид съм ги сглобила на обратно, но това са подробности :mrgreen: Мама си хареса тортата, а това беше най-важното 🙂

Ето и рецептата (нищо особено и специално):

необходими продукти
готови блатове
сиропирани със сироп от червени плодове

500мл. мляко + 160гр крем Ижел
500гр. цедено кисело мляко
2с.л. течен шоколад
малко мартини
готови еклери

Hat with orchids

Hat with orchids

Hat with orchids

Втората торта си беше за мен 😀 Кубинката е и ще бъде винаги на мода, нали? Идеята ми беше да покажа кубинката, че е универсална за всякакви случаи… сложих я върху лъскав и светещ под, мислех и прожектори да има, но не стигнах до тях. Направих си шаблон по една от моите кубинки, по него сглобих тази за тортата. Единствено връзката е истинска, а не е направена от захарно тесто. Рецептата е Най-вкусната шоколадовата торта на Ири, уникален вкус…

the combat boots

the combat boots

копие и оригинал: the combat boots

the combat boots

Копието още тогава отпътува за Пловдив, като подарък за едно рошаво създание :mrgreen:

Френски макарони и линцерови сладки

Стандартен

Френските макарони са един изискан и съвършен десерт! Хрупкава коричка, мека и нежна сърцевина, ароматен крем. Основните им съставки са бадемово брашно, белтъци и пудра захар. Като за първи опит (всъщност втори, но първият не беше така успешен :mrgreen:) ги направих по тази изпитана рецепта, само промених малко крема – сложих мента и портокалови калети. Ири е написала подробно за тънкостите и технологията на направата на френските макарони, както и за тяхната визия.

french macarons

Линцеровите сладки са получили името си от известният град Линц в Североизточна Австрия и са мини версията на Линцеровата тарта, чиято рецепта датира от 17 век. Крехки и сочни, топящи се в устата бисквитки, слепени с червено сладко. Избрах си тази рецепта за първи опит и не сгреших 🙂

linzer cookies

Ден на народните будители

Стандартен

„…О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава?…”

Из „История славянобългарска“

1 ноември е Ден на народните будители, общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух.

„…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот…Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“

министър Стоян Омарчевски

„Сказки и картинки“

Стандартен

Да ви представя със задна дата 11-тото Тортено предизвикателство – Октомври 2011, Тема: „КНИГИ“

това беше моята интерпретация на „Сказки и картинки“ на В.Сутеев 🙂

book

book

Защо точно тази книга? присетих се за един стар пост на Ани и ето ти и идея за торта.
открих в интернет сканирана цялата книжка – ТУК, избрах си една от приказките и действах 🙂
Тортата е Медовик по следната рецепта, препоръчана ми от Силвето:

Read the rest of this entry

торти от 2011

Стандартен

ето няколко торти направени през изминалата 2011г.

торта „money, money, money“ за Руслан, Дяволски шоколадова торта на Дани 🙂

money

money

money

торта „Камбанка (Tinkerbell)“ за Симона на Иринка. Първия етаж – готови какаови платки напоени с вода, захар и бейлис. Баварски крем, течен шоколад, бадемова есенция, ананас. Втори етаж – готови какаови платки напоени с вода, захар, ванилия. Баварски крем, еклери, ананас. къщичката е шоколадово руло севън дейс. 🙂

Read the rest of this entry

Scribbler рисунки :-)

Стандартен

Ани най-сетне позабърса паяжините в блога си със страхотни рисунки, което ме зарадва и може би мотивира да намеря повече време за моето си местенце 😉

уверете се сами каква зарибявка е Scribbler. дори аз, която съм скарана с рисуването, успях да надраскам няколко неща:

baby smile

Read the rest of this entry

за образованието

Стандартен

Шантавият българин срещу смахнатия американец
За разликата между тяхното и нашето училище

от Валери Найденов

Преди около 40 години баща ми замина на работа в Ню Йорк и ми се наложи да завърша там гимназията, която бях започнал в София. Оттогава изтече много вода. С времето забравих всички уроци – и американски, и български.
Но колкото повече уроците избледняваха, толкова по-ясно се очертаваше скритото зад тях човешко моделиране, великата търговска тайна на Америка. Иначе човешката глина е горе-долу същата. Но ако нашата гимназия работи с един калъп, то тяхната работи с точно обратния.
Затова американците са си проснали чергата върху целия глобус, а ние все се бутаме в тясното. Да вземем трагедията в „Индиго“ – подкарана от националния инстинкт, детска тълпа се набута в едно тясно заледено стълбище и се из-помачка. За нас урокът се свежда до това да накажем виновните.

Read the rest of this entry