начи, оказах се в тъжното поселище Яна.
та там, на завоя, има некво хранилище. тегави тараби, мазна смрад, лигави покривки, солта – в шишета от сос с пробити дупки на капачките. хлеба е на късове.
обачееее…. най-перфектните кюфтета на света. със лук, сочни, запеченки на скарата с дървени въглища. мечта… гарнитурата зеле, лук с лютеница и боб.
класика.
“Обичам да пътувам, но мразя да пристигам” Айнщайн
чели ли сте книжицата “дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”? интересна книжица. но и тя не дава отговори, само отваря пътища.
вчера (22.10.) като пекнало едно слънчице, няма вятър, викам си: айде на расотка, тъкмо да гласуваме. сбрахме децата, кучетата, жените и – айде навънка. бате ви си зе и една биричка, да не е с празни ръце. да, ама на прага на гласувалището ме спира строга кака и вика: гусине, къде с тая биричка, алкохолът е забранен днес в цялата държава.
