по ред на номерата ще пускам рецептите за тези Торти

започваме с „Приключенията на Лукчо“ – Първата торта с която участвах във Второто Тортено предизвикателство – Нетрадиционни приказни герои. избрах си рецептата за торта Магнетен – вкусна и ефектна, тук при мен не се получи и затова последва торта реванш, но за нея после 😀

необходими продукти

за блата

5 яйца
120 гр.захар
80 гр.брашно
60 гр.течно масло
лимонова кора
1 ванилия
2 с.л.какао

за крема

1 литър прясно мляко
4 жълтъка
8 с.л.брашно
12 с.л.захар
1 ванилия (сложих есенция ванилия)
лимонова кора
100 гр.черен шоколад
100 гр.бял шоколад
100 мл.течна сметана

за сиропиране

1 кафена.ч.вода,смесена с 3 с.л.портокалов ликьор (сложих Baileys )

Read the rest of this entry →

понеже ме обвиниха на няколко пъти, че едва ли не съм си зарязала блога (което е почти вярно, ама не съвсем ), затова сега ще покажа снимки на последните торти, които спретнах, пък скоро очаквайте рецепти и подробни обяснения

за една от тортите Ани вече ви информира 🙂

това всъщност беше втората торта с която участвах във второто Тортено предизвикателство – Октомври 2008. в случай, че сте забравили ТОВА беше първото 🙂 този път темата беше Нетрадиционни приказни герои. в моя случай Приключенията на Лукчо и Муминтроли 🙂

Read the rest of this entry →

не е вярно, че женените мъже живеят по-дълго…

Read the rest of this entry →

Усмихни се и ти!

Днес е Световният ден на усмивката

Ех, да бяхте видели как запрегръщаха родителите на Томи и Аника своите деца! Как ги разцелуваха, каква празнична трапеза наредиха и как ги завиха в креватчетата им, когато си легнаха. После останаха дълго, дълго край тях и слушаха разказите на децата за всички ония чудни неща, които бяха преживели на остров Корекоредут. И четиримата бяха тъй щастливи! И все пак нещо не беше в ред тази Коледа, Томи и Аника не искаха да кажат на мама колко им е мъчно, че са останали без елха и без подаръци, но така си беше. Струваше им се някак особено, че са отново у дома, както винаги става след дълго пътешествие, и ако имаше елха, тя щеше да им помогне да изживеят по-леко първите мигове.

Read the rest of this entry →

Ния расте. вече си е едно малко-голямо човече, което разбира всичко и почти не успяваме да я надговорим, а е само на 25 месеца 🙂 дори си има и прякор в яслата – професора

от горното какво излиза – ние остаряваме. факт.

често ме обзема носталгия по изминалите усмихнати и безгрижни детски дни на село.

става ми мъчно, защото помня и знам какво беше Там и какво е сега 😦

навън е дъждовно, но не това исках да споделя, а нещо което открих в едни стари записки. нещо, което ме накара да се усмихна, да си спомня, после да си поплача.

Read the rest of this entry →

Последваха приказни дни, приказни дни в този топъл, приказен свят, изпълнен със слънце, с искряща синя вода и с ухание на цветя.

Томи и Аника бяха толкова почернели, че почти не се различаваха от корекоредутчетата. А лицето на Пипи беше покрито с лунички.

— Това пътешествие се оказа много полезно за красотата ми — казваше тя доволно. — Сега съм по-луничава и по-хубава от когато и да било. Ако продължава така, ще стана просто неустоима.

Момо, Моана и всички корекоредутчета всъщност мислеха, че Пипи и сега си е неустоима. Никога не бяха се веселили както с нея и затова обикнаха Пипи, както я обичаха Томи и Аника. Разбира се, те обичаха и Томи, и Аника, а Томи и Аника им отвръщаха със същото. Затова се забавляваха тъй добре, когато бяха заедно и си играеха и играеха по цели дни. Често отиваха в пещерата. Пипи занесе там одеяла и когато искаха, оставаха да пренощуват с по-големи удобства, отколкото в оная първа нощ. Пипи направи и въжена стълба, която се спускаше от пещерата до морето, та децата се качваха и слизаха по нея, къпеха се и шляпаха до насита във водата. Да, сега можеха спокойно да се къпят там, защото Пипи прегради голямо пространство с мрежа и акулите не можеха да припарят. Много приятно беше да се плува в ония пещери, които бяха пълни с вода. Томи и Аника дори се научиха да се гмуркат за бисерни миди. Първият бисер, който Аника намери, беше голям, красив и розов. Тя реши да си го занесе у дома и да го постави на пръстен, който да й напомня за остров Корекоредут.

Read the rest of this entry →

Децата спаха спокойно цяла нощ. Но Джим и Бък — не. Изпърво ругаеха дъжда, а когато престана да вали, започнаха да се карат чия била вината, задето не успели да докопат бисерите, и кому всъщност хрумнало глупавата идея да дойдат на остров Корекоредут. Но щом изгря слънцето и изсуши мокрите им дрехи, а веселото личице на Пипи се подаде от пещерата и им пожела добро утре, те решиха по-твърдо от всякога да се опитат да заграбят бисерите и да напуснат острова като богати хора. Само че не им беше твърде ясно как ще стане това.

Междувременно конят на Пипи взе да се чуди къде са изчезнали Пипи, Томи и Аника. Господин Нилсон се върна от семейното тържество в джунглата и също недоумяваше. Освен това се чудеше какво ли ще каже Пипи, като види, че е загубил сламената си шапчица.

Господин Нилсон скочи върху коня и се вкопчи в опашката му, а конят се запъти да търси Пипи. След време стигна и до южната част на острова. Изведнъж видя, че Пипи се подава от една пещера, и радостно изцвили.

Read the rest of this entry →

Зъбите на акулата бяха само одраскали крака на Томи. Когато се успокои, той все пак реши да се изкачи до голямата пещера. Тогава Пипи направи здраво въже от лико и го завърза за един камък. После се покатери пъргаво като планинска коза до пещерата и върза там другия му край. Сега дори и Аника се престраши да се изкачи до пещерата. Когато има здраво въже, за което да се хванеш, няма нищо страшно.

Пещерата беше прекрасна — толкова голяма, че всичките деца спокойно се побраха в нея.

— Тая пещера като че ли е по-хубава и от нашия кух дъб в двора на Вила Вилекула — каза Томи.

— Не, не е по-хубава. Но еднакво удобна — каза Аника, защото усети леко бодване в сърцето при мисълта за дъба в родината и не искаше да допусне, че има нещо по-хубаво от него.

Момо показа на белите деца колко много кокосови орехи и пюре от хлебни плодове има складирани в пещерата. Биха могли да прекарат там няколко седмици, без да огладнеят. Моана се приближи и им показа едно кухо бамбуково стъбло, пълно с прекрасни бисери. Тя даде на Пипи, Томи и Аника по една шепа от тях.

Read the rest of this entry →

На другата сутрин Пипи, Томи и Аника се измъкнаха много рано от колибата. Но децата от острова бяха се събудили още по-рано. Те седяха, изпълнени с нетърпение, под кокосовата палма и чакаха да излязат белите деца, за да си играят. Бъбреха си бързо-бързо на корекоредутски и се смееха, а зъбите им блестяха сред черните личица.

Цялата група дечурлига се отправи към брега начело с Пипи. Томи и Аника подскочиха от възторг, когато видяха ситния бял пясък, в който човек можеше да се зарови, и синьото море, което ги мамеше да се потопят. Недалеч от брега имаше коралов риф и вълните се разбиваха о него. Затова морето пред плажа беше тихо, с лъскава огледална повърхност. Всички деца — и белите и черните, хвърлиха своите кърпи и с викове и смях се втурнаха към водата.

След това се въргаляха по белия пясък, а Пипи, Томи и Аника бяха единодушни, че е много по-хубаво да имаш черна кожа, защото беше много смешно, когато белият пясък се полепи по черно задниче. Но и Пипи изглеждаше смешна, когато се зари до шията в пясък, тъй че се виждаха само луничавото й личице и двете рижи плитки. Всички деца насядаха около нея да си поприказват.

Read the rest of this entry →