…ако вярваш в истините,
дали ще помогне да не изричаш лъжи?

…ако вярваш в приятелите си,
дали ще бъдат винаги до теб?

…ако вярваш в доброто,
дали ще помогне да избягаш от злото?

…ако вярваш в любовта,
дали ще почука на твоята врата?

…ако вярваш в децата си,
дали ще те разочароват?

…ако вярваш в себе си,
дали ще надживееш живота си?

30.11.2005

брашънце, вода,
солчица и оцет,
малко мазнина –
всичкото това
забърквам най-напред
старателно, с ръце
забърквам, бъркам
и замесвам!
май е по-добре
с точилката в ръце
напред-назад
назад-напред
разточвам аз кори
една, две, три…
седем, осем може би.
преглъщам слюнката в уста.
такааа.
в намазана с масло тава
внимателно нареждам –
кора след плънка
плънка след кора
а плънката –
забъркана преди това…
такааа.
напъхвам нещото с тавата
във фурната загрята.
тик-так-тик-так-тик-так
дзъъъън
запеченко в тавата
изваждам нещото навън…
преглъщам слюнката в устата.
такааа.
пак кучето намаза
с нещото, което,
нищо се оказа!
а аз горката,
със слюнка в уста,
от фурната в махалата
купих си закуска –
баница с извара,
вкусна
при това!

10.11.2005

Тихо нашепват
листата
есенни –
имена,
имена
и пак
имена…
Изписани
на плочите
каменни,
завинаги
белязани…
Вятъра
отброява
едно, две…
сто…
хиляда…
имена.
имена
на
човеци,
живели преди.
Живели,
толкова
колкото
трябвало.
ала сега
са забравени.

Забравени?
може би…

01.11.2005

Да бъдем
двама,
както сега,
вървейки
ръка
за ръка,
крачейки
боси
по калдъръма
живот,
прескачайки
урви
и брод
подир брод,
вървейки
напред,
без мисъл
за страх,
стъпка
по стъпка,
върху
живота
корав –

28.10.2005

Усмивките ни
рано сутрин
оглеждат се
една
в друга.

Очите ни
усмихнати
поглъщат
в себе си
лицата ни
любими.

Жонглирайки
усмивки
(парещи)
сърцата ни
усмихват се
едно
на друго –
макар
и сънени.

20.10.2005

Ти. Просто второто ми Аз.
Ти си усмивката ми.
Ти си слънчевия лъч
в очите ми
щастливи.

27.05.2005г.

случват ли се чудесии?!
или магии?!
или мънички вълшебства?!
едни чудатости –
приказни,
забъркани от феите
добри…
случват ли се?!
с нас човеците
или само има ги написани –
простичко измислени?!
Случват ли се?!
Ти кажи…

15.02.2005

там, в планината!
––––-
избираш си маршрут, пътека
и поемаш…
стъпка по стъпка,
крачка след крачка,
напред, към висините…
опитваш да достигнеш… да опознаеш!
да щракаш, кадър след кадър
в ума си, в съзнанието…
началната хижа,
кристално чистото езеро
простряло се отпред…
пътечката, криволичеща
покрай, напред и нагоре…
камъчета, камъни, канари
покрай клековете
и треви…
огрени от слънцето,
от слънчевия лъч
показващ ти посоката
надолу, покрай бързея
забързал се нанякъде…
и пак пътеката
поема нагоре
и все по-нагоре
следваш я…някак си
от само себе си…
без да се замисляш…просто вървиш
и наблюдаваш…една каменна приказка,
попаднал си там
но не без да искаш…
стъпка по стъпка,
крачка след крачка,
(кучешката)
продължаваш
да лазиш
нагоре, нагоре…камъни, камъчета
нагоре, имаш цел…бързаш
да не „затворят“
портите…онези
краледворските….
достигаш, минаваш,
някак си величествено…
глътка вода (планинска)
отпочиваш,
но за минута, две…
пътеката те зове
там, напред, надолу
има заслон, и пак езеро…
но не така кристално
не така огледално…
почивка, чай, огън, смях
пак чай, разговори
със туристи…
раницата нарамваш
и поемаш пак,
напред по пътеката позната
криволичеща,
напред към бивака…
там между клековете
е твоето място,
за палатката и теб,
и твоят огън…
стоплящ обвивката ти,
но не само…
сгрява сърцето, душата…
после мрак…
(в палатката)
затваряш очи, изморен
но удовлетворен…видял си
вече знаеш, помниш
нащракал си кадър след кадър –
клековете, езерата,
скалите, слънцето
(и онзи лъч)
после залеза…върховете
подпрели небесата,
звездите…дори ветровете
гонейки се…
ти си там, на онзи връх
един облак наближава
и отминава…
усмихваш се….на сън
сънуваш (уморен),
но обогатен 🙂

05.02.2005

на М&A
***

как да намеря думи?!
дълбоки, истински и топли,
толкоз много блъскат се в ума ми,
но някакси е невъзможно…
надничам в душата,
дори с очилата, поглеждам тук и там –
в сърцето си, под миокарда,
и пак в душата – търся думи с плам!
да взема аз назаем
или нови да измисля?!
не!
мисля да поема риска –
за БЛАГОДАРЯ не трябва много,
нещо сложно и измислено,
а две думи само –
простички,
но истински:
приятели,
ОБИЧАМ ВИ!

25.01.2005

хората ми казват:
имаш слънчева усмивка!
хора разни, те не знаят
усмивката широка
колко тъжна е, самотна…
хората ми казват:
очи като небесно огледало!
хора разни, те не знаят
синьото е всъщност почерняло…
хората ми казват:
даряваш светлина!
хора разни, те не знаят
изгасва и последната искра…

23.01.2005