Фоторазходката на Мишел ме вдъхнови. същия ден ние като че ли сме вървяли по техните стъпки или почти 🙂 разходихме се в Борисовата, пихме бира на баба Яга, но до НДК не стигнахме. както и да е 🙂
всяко излизане с Ния е фоторазходка. не спирам да й правя снимки и клипове с моя любителски и най-обикновен цифров фотоапарат. непрекъснато. тя се роди преди почти една година, а вече съм направила приблизително 5800 снимки и клипчета. да кажем, че от тях 4000 са само на Ния 🙂 не са кой знае какви, нито стават и за изложба. но има и много сполучливи между тях. ето една от онзи ден:
ето и още една снимка, но направена в петък:
не бих могла да се меря с възможностите на Мишел и Ани, но бих могла да науча много от тях. правят невероятни снимки. забелязват невидимите неща. бих се радвала, ако успеят да споделят повече собствени фотографии в блоговете си. 😉
Привет:)
(BTW, Йовко ти е хвърлил едно око на „моделката“, съвсем сериозно:)
Колкото до нас, за нас беше чест, че можехме да се разходим с Йовко и Ясен, и да видим, как хубаво снимат с огромните си красиви мощни фотоапарати:) (дори и ние малко поснимахме с техните… правят наистина страшни снимки, нищо общо с любителския цифров фотоапарат, който аз влача със себе си и който ми служи вярно от почти три години…)
🙂
Аз имах за деня само 1-2 попадения (едното беше червеният балкон, който качих в поста ми за фоторазходката) …но и това е нещо:)
Да, да забелязваш също е нещо… Дори и да нямаш верния инструмент, важно е да можеш и да „виждаш“… в това отношение, бих казал, че и в теб има много хляб, но можеш да опиташ да изместиш фокуса малко от Ния и да се огледаш и наоколо:) Това не значи да спреш да я снимаш, а просто да виждаш и всички останали вълшебни неща около себе си… 🙂
Поздрави 😉
обикновено графика на „моделката“ е пълен, но все ще намерим някой свободен час 😉
трудно бих могла да изместя фокуса от Ния (в близките години)