когато се докосна до страдание сърцето ми се къса. независимо дали страда някой близък или някой непознат. няма значение. страданието си е страдание, болката си е болка.

някой ще каже: всеки плаща за грешките си, по един или друг начин. няма ненаказани дела. добре, а тогава някой може ли да ми обясни, малките човеци, които са на дни или месеци, те за какви грешки плащат? какво са сторили през малкото си часове живот?

защо?

ума ми не го побира. опитвам се да намеря смисъл, да открия някаква логика, но не мога. просто няма такава.

никога няма да успея да разбера „майката“ изхвърлила бебето си на боклука. никога няма да разбера „лекарите“, които казват на току що родилата майка: изостави бебето си, то е болно, така или иначе няма да живее дълго…

***

този „Паднал ангел“ ще го нося винаги в сърцето си.

искам да се науча да бъда по-добра. искам да се науча да бъда по-силна.