може би сте гледали новините по телевизията тези дни или сте чели инфо в нета, може би знаете за ужасната катастрофа с трагичен край при Долни Богров, може би от този пост ще разберете. това всъщност няма значение.
следя отблизо състоянието на дечицата, на таткото (на който му предстои важна операция, дано всичко мине успешно. като се замисля, ако не се беше случила катастрофата, може би нямаше да се открие тумора навреме…).
имам желание и ще помогна по някакъв начин на сирачетата и семейството.
съпреживявайки поредната трагедия, за сетен път осъзнавам, че да сме живи и здрави е най-най-важното и ценно нещо в този живот, всичко останало е преходно. всичко.
ще цитирам част от думите на братът на Жанет, майката загинала така нелепо:
Здравейте! Казвам се Юрий (36г.) и съм брат на Жени 12.07.1969 – 27.01.2008 (позната при вас, като Happy_mama). Тоше е мой зет. А на Васи, Ради и Вики съм вуйчо.
Немога да Ви опиша, колко съм Ви благодарен за всичко, което сте написали, организирали и организирате за моята сестричка, децата й (нашите деца), Тоше и всички роднини и близки! От 28.01.2008 (вечерта) следя всеки написан ред в този форум, както и в bg-mamma. Повярвах отново, че все още има мили и добри хора! Всяка вечер от тогава, заспивам с вашите мисли за Жени (когато бях малък, съм й казвал Еничка, затова и моят прякор е „enichka“), плача и се смея, пак плача и някрая………
Разбрах за вас и форума, в който пишете, от моето слънчице Вера (моята дългогодишна приятелка). Тя не е регистриран участник, отдавна ми чете какво е написала моята сестричка и тя се сети за вас в деня на страшната новина.
Днес 01.02.2008 01:40ч намирам сили да се регистрирам и след вече всичко прочетено дотук да Ви кажа едно огромно благодаря!!! Длъжен бях, да го направя, Вие сте истински хора, достойни за уважение майки, както моята Жени.
Прочел съм всеки ред написан от вас, защото е свързан с Жени. Моля предайте и на майчетата от bg-mamma, уважението ми към всичко написано дотук, вашата организираност и добри думи, за венците поднесени на гробът на Жени вече вчера 31.01.2008
Немога да заспя сега от мъка и сълзи, след преживяното от тези проклети за мене дни 27 и 31.01.2008, но изпитвах нужда да Ви пиша.
На нашите родители (мама Вили и татко Любчо), също им казах за форумите. Не сме вярвали, че толкова много хора (познати и непознати за Жени), могат да бъдат съпричастни към нашата мъка. Тоше също е чел двата форума и той самият горкият успя за една нощ да направи това: http://www.janetzaharieva.com Мисля на 29 срещу 30.01.2008. Мира неможе да си намери, неможе да лежи от болки и се е сетил.
Много, много неща всякаш искам да Ви разкажа за тях двамата с Жени, но
засега само ще Ви кажа, че сте усетили всичко правилно. Моята по-голяма сестричка е прекрасен човек и може да е приятел с всеки. Обичаше Тоше толкова много, че неможеше даже да му се разсърди. А за децата……., не просто даваше всичко, а и нямаше сили да им се скара, когато правят бели. А преди да създаде свое семейство, положи всики усилия да се образова. Към мен винаги е била внимателна, грижовна, честна, справедлива и мнооого ме обичаше. Тя беше истинска сестра. Толкова бяхме близки и свързани един към друг, че вечер когато бяхме малки, не заспивахме без да сме си побърили час два и мама и татко не са ни направили една камара забележки. Цялата тази съвкупност Жени е благодарение на нашите родители. Жени непрекъсна връзката си с тях и мен, след като се омъжи за Тоше. Мама Вили (Вили на могили и казваме често), ходи всеки ден в тях за да гледа децата, докато сестра ми и Тошко са на работа. С татко са пенсионери и благодарение на Жени и Тошко не се чувстват, като такива. Мама и татко, постоянно гледат да са с децата. Мама и баба Радка се сменят в гледането на децата. Всички живеехме щастливо досега. От тук насетне незнам…………
Мама незнам колко сили ще има, татко също. Дано всичко е наред с тях, защото е …… страшно. Жени винаги ни помагаше, тя е нашата гордост. Аз винаги съм бил палавият и непослушният. Тя беше моята външна памет, така я наричах, такъв е и Тоше за мен. Винаги когато й се обаждах да я попитам за нещо, винаги имаше точен и ясен отговор. Женичка беше един невероятен програмист (математик), а на мен ми погна вече 12г. да се занимавам с компютри. Тоше е програмист, хардуерен специалист и какво ли още не. За много от хората в ИТ бранша е капацитет. Отдавна взе решение да си направи тази малка фирма Аплет: http://www.applet.bg. Незнам от къде сте разбрали, че е имала и по добри години фирмата, но е правилно. Още тук
Pingback: зов « batpep
Уф… Много гадна работа! 😦
Аз също съм майка на 3 деца не мога да ви опиша мъката която изпитвам
Pingback: 3 деца… * « simplyblue