днес имаме интересна годишнина. 
другото интересно е, че онази вечер, преди 3 години, вечеряйки, гледахме футболен мач. по-точно аз гледах, а батето си хапваше тихо и кротко. тази вечер пак гледаме мач, но сега батето гледа, а аз се опитавам да напиша нещо смислено.
това последното трудно мога да го постигна, при положение, че „моят“ отбор вече играе с човек по-малко, а батето само нарежда „глей го тоя“, „аре бе“ и подобни.
стига писане. вижте какъв десерт спретнах по случая:
това е онзи кекс, с допълнителна украса
mikiblue.com 
Честита годишнина, Simplyblue! Вашата история много ме развълнува – като я прочетох, после цялата вечер мислих за нея. (Понякога разни такива малки неща ми действат по-силно от „големите“!). Пожелавам ви здраве и щастие! А кексовото легло е фантастично! Отдавна искам да те питам от къде купуваш сладкарските бои и другите украси.
Благодаря 🙂
сладкарски бои си имам, от едно време няклоко цвята. иначе на ул. Три уши (зад първата спирка на тр.№5, зад съдебната палата) има едно мъничко магазинче за подправки и чай, там могат да се намерят сухи и течни сладкарски бои. има и подобно магазинче някъде при Женския пазар, но не съм ходила там.
отделно на ул. Кадемлия №6 има сладкарска борса (най-различни сладкарски уреди, форми и прочие). там също има бои (гелообразни, освен сухи и течни), но са големи количества и скъпи.
от там си купувам и готовата моделираща маса, защото много ми е лесно да работя с нея (но тя също е голямо количество – 4.5кг, та е добре да се прави партия с някой)
а в първият пост на тази темичка, можеш да видиш много ценни неща. всъщност аз от там се уча за покритието на торти 😀
Леле-е-е! Направо се сбърках от информацията в „темичката“. Има да си я чета! Аз не съм чак такава сладкарка, но понякога ми се иска да направя разни интересни неща. В детските списания Дъмбо и Мечо пух, дето ги четем с малкия, има най-различни идеи – мишлета, далматинци, коктеилът на Пумба – от „червеи и кал“, но това е, че са необходими най-малкото сладкарски бои. Ще взема и аз да си купя!
Pingback: Специално за simplyblue - захарни идеи « Панаира на Vira
Боже, вие едни и същи хора ли сте? Аз съм объркана 😀
И снимката от хедъра ми е позната, не спа? 😀
Леглото е връхтъ.
Ха… ха! Страхотен кекс 🙂 Много е оригинален… дизайна и идеята зад него! Да сте живи и здрави, все така хумористични и да празнувате стотна годишнина.
Бу, кои хора сме едни и същи? :-O 😀
И после аз съм виждала в кекса секс… 😉 Честито и от мен! 🙂
това, няма нищо общо с онова
Ти с бат’пеп 😀
Аз загрявам бавно, за сметка на това пък не схващам всичко
верно е, едни и същи сме 😀
има една единствена разлика – той е мъж, аз съм жена
Ние с Ани вече се изказахме по кюто, ама айде и тук да се чуем двугласно – това не е за ядене, за музея е!
;-)))
Оуууууууууу – не го яжте това! По-скоро си принтирайте списъкът с пожеланията и хапнете него! Дайте си сега и адреса и довечера идвам да крада кекс!!!
Иначе честита ви годишнина и нали занете – таз година кекс, догодина два