ауу тук голямо затишие е настанало. ама пък и никакви коментари, то бива, бива…
както и да е. няма да ви занимавам с грижите около нас. просто не ми се пише. ама се струпват едно върху друго разни неща и лееекинко затъваш, първо с едното краче, после с другото… но вярвам, че всичко ще се нареди. рано или късно (дано да е по-раничко все пак).
иначе Ния расте. говори мноооооооого за нейните година и 10 месеца без два дни и е станала голяма хубавица. поне така казват хората (то е ясно, че нашето гардже е най-рошавото) ама смееш ли да противоречиш на другите
доказателство:
много е пораснало детето, не прилича на детенце на годинка и 10 месеца, вече в никакъв случай не можем да наричаме ния бебе, тя си е момиченце голямо при това 🙂
да Ви е жива и здрава!
Грижи има винаги, по-важното е да има здраве и любов.
Тогава всичко минава някак по-леко, а пък и все някога ще дойде прилива. :-*
Целувки от нас с нАни на малката разбойничка.
ondin, миси 🙂
M&A, :-*
еййй, добре, че върна, ‘зех да се притеснявам. Пу-пу за малката мамина убавица 🙂 И си права – нашто гардже си е най-рошаво!
Когато е в прилив, човек си има едно на ум, че го чака отлив неизвестно какъв. Когато е в отлив – ясно, ще дойде приливът. Какъвто и да е, все ще е прилив!
Така, че спокойно – сега ситуацията е по-надеждна. Затишие пред…слънце!
От все сърце пожелавам скорошен прилив!
Радвайте се на малкото съкровище, бързо отминават тези най-сладки за родителите години…
deni4ero,
Графe, много, много Благодаря! 🙂