Аз съм българче щастливо-
купих си апартамент!
Май стените са накриво,
но нали си е за мен!
Кредита е първа стъпка-
почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка,
ако жив си след това.
Чакаш смело кота било.
с други думи- груб строеж.
И ти става много мило,
сякаш с болка ти растеш.
После идва дограмата-
пее твоето сърце.
Кондензира по стената,
но си имаш PVC.
Ето майсторите сръчно
ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно
всички нови кривини.
После плочки, гипс-картони,
майстор нов и нов късмет-
пренарежда без фасони
уж прекрасния паркет.
Иде шкаф, след него втори-
тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори-
той е майстор, ти кретен.
И накрая, без съмнение,
си щастливец, ако ток,
след година закъснение,
има в новия ти блок…
mikiblue.com 
😆 😆 чудех се къде се покри, а ти стихоплетстваш …
Живо и здраво да ви е мъничето!
ааа това не е мое, изровено от нета 🙂
относно зачезването, дълга история
Смейте се, но това е поезия, отразяваща катадневните проблеми на българина в началото на 20 век. С други думи някой ден това може да е по читанките, като илюстрация за „хуманитарните проблеми на времето“, както казват авторите на учебници по литература. Пък и стихчето е наистина хубавко и грамотно. 🙂 Браво на анонимния автор.
🙂