имам си една стара и домашна рецепта за торта Гараш 🙂 НО все пак, не е оригиналната 😉
преди време попаднах на рецептата на габровската сладкарка Добрина Венкова. чинно си я записах и вчера й дойде времето да я спретна. ето какво се получи и какво добавих от себе си:
необходими продукти за блатовете
10 белтъка
300гр захар
400гр смлени орехи
необходими продукти за крема
(в скобите е количеството продукти, което аз използвах. т.е. 1 доза и 2/3-ти)
300 гр. краве масло (500гр масло)
200гр разтопен шоколад (340гр разтопен натурален шоколад. за съжаление натуралния шоколад не ми стигна и комбинирах с млечен, затова и не се получи характерния тъмен цвят)
6 жълтъка (10 жълтъка)
100гр захар (170гр захар)
100мл вода (170мл вода)
1бр ванилия (за съжаление нямах никаква ванилия, а и не ми се слизаше до магазина 😀 )
разбиваме белтъците на сняг. прибавяме захарта по малко и продължаваме да разбиваме, докато сместа се сгъсти. прибавяме орехите и разбъркваме добре. разделяме сместа на 5 части, които изпичаме поотделно в тортена форма или тавичка, застлана с хартия за печене. пече се в умерена фурна. (пекох при загрята фурна на 180°С, на най-долното ниво за по 20минути).
за крема, сваряваме захарта на сироп с водата и шоколада. бъркаме непрекъснато, за да не станат грашки. сваляме от огъня и докато сиропът е още топъл, прибавяме разбитите жълтъци. разбъркваме добре, добавяме ванилията и оставяме да изстине. разбиваме маслото и към него прибавяме по малко от изстиналата шоколадова смес. всичко разбъркваме до пълно хомогенизиране.
слепваме внимателно блатовете с крем, като намазване отгоре и отстрани цялата торта. украсата е по желание 🙂
използвах шоколадови пръчици и няколко ягоди, потопени в крем, ей така – за разкош
не бива да правиш такива неща пред бременни жени, ще ти скокна най-накрая
Pingback: Десертно отклонение « Панаира на Vira
както се казва: де тоя късмет
бе… който си го може, си го може… аз съм правила един единствен път такава торта- отне ми цял ден и ми излезе по-скъпо отколкото да си купя цяла целеничка, направена професионално и по оригиналната рецепта… но все пак стана доста вкусно! 🙂
е, то не че при блу беше много по-различно, ама…
човек се учи докато е жив, дет` се вика
ама… ко?! поне да я беше опитал

Pingback: кошу, пйон « simplyblue
Pingback: голямото куче и малкото куче « simplyblue