ако ви попитам какъв ден беше вчера, веднага ще отговорите:
11-ти май, празника на Св.Св.Кирил и Методий!

даа, това е така, но и не само. вчера, моят любим; мъж; съпруг; половинка – всъщност третинка :lol:; Слънце; другар; и не на последно място – баща на детето ми  имаше Рожден Ден!!!

миналата година празнувахме на открито и бяхме на концерт, тази година на закрито и пак бяхме на концерт  вчера имахме честта да видим и слушаме наживо детска вокална група Смехоранчета. ТУК пък Графът е споменал повода за самия концерт.

Read the rest of this entry →

първи, втори, а ето и:

continued от 2-рия ден
Междувременно на другата маса, се захванаха да покриват оная, накълцаната торта. Кръстиха я „ТОРТА С НЕПРАВИЛНА ФОРМА”. Какво бъркаха, не ме питайте. Изкараха от една кофа, една бяла смес и я оцветиха явно, щото това го пропуснах докато чаках Биг-боса Гарфилд. Накрая видях само, че има две топки. Жълта и лилава. ТОВА приличащо на вибратор нещо, което държи Пепи, не е гигантска гъсеница както първоначално си помислих. Това било „СМЕСВАНЕ НА ДВА ЦВЯТА“.  Въртя го, усуква го… /сега разбрах защо беше дошла без мъжа си/ и накрая го СМАЧКА  .    Дими беше изпаднала в УЖАС. То си беше ужасяващо… Не и стигна това, ами докопа и бухалката. За момент си помислих, че ме е видяла как надзъртам, обаче имах късмет. ТОВА ПРАВИ, И ОЩЕ. Накрая вдигна цялото нещо, което нарече „ЧАРШАФ“ и го метна върху кривата торта и почна да  ПОДГЪВА. ТУКА,  И ДРУГИ,   кой ли не си завира ръцете. Много хора дърпаха, подгъваха опъваха и накрая се получи ТОВА. Плеснаха и нек`ва ДЖУВКА отгоре и я метнаха на съседната маса.
 
Read the rest of this entry →

ето и втора част на разказа на паячето за Тортения семинар:

ПАК СЪМ АЗ
Втори ден
Малко continued от първия ден:
Някъде измежду събитията, съм пропуснал една друга тайнствена смес. Някакъв карамелен пудинг. Ама аз съм го пропуснал и като събитие, така че, няма да го измислям сега. Знам само, че имаше останало от същия тоя пудинг в една пластмасова чаша и го разгледах в последствие. Вида му беше странен. Странно кафеникав със зърнесто-топчест характер и не особенно примамлив аромат. При толкова бебета  с памперси наоколо, дори и не посмях да го опитам… Както и да е. Ще се върна отново към тази смес, като и дойде времето. Все някъде е документиран на снимки.
Другото което пропуснах, но всъщност не се губи хронологията, защото действието се разви около и след 12 през нощта, беше една странна операция. През целия ден, един странен кашон, добре облепен с тиксо и носещ етикет „ЕЛЕКТРИЧЕСКА СКАРА“, седеше самотен на една маса. Не тиктакаше, но пък и никой не прояви интерес към него. Та, в малките часове на 1-ви срещу 2-ри Май, най-сетне отвориха кашона. И к`во да видя вътре… Read the rest of this entry →

за толкова неща ми се иска да пиша, че се чудя от кое да започна.
дали да ви покажа и разкажа, що е то „Тортен семинар и има ли почва у нас?“; за едно топло и прекрасно пътешествие, макар и с малко примеси на тъга, но все пак усмихнато; дали да ви покажа малко снимки от старите ленти като molif-чето, обещала съм, дет се вика :-D; дали за началото и края на цигарите или пък за една невероятна сватба и нейните малки символи?

чудя и се мая. и все пак докато изчаквам да изстине крема за тортата на един рожденик утре, ще споделя за Тортения семинар ще копирам разказа на едно паяче, свидетел на лудостта на двайсетина кифли 😀

Здравейте! Първо да се представя:
ТОВА СЪМ АЗ
Живея си кротко и необезпокоявано на една стена, в една механа, находяща се в красивите Родопи малко над Язовир Батак – ЕТО ТУК. Защо ви разказвам всичко това ли? Амииииии, защото последните 3 дни в иначе спокойния ми живот се случиха разни неща, които мога да сравня единствено с историческите събития, влезли в историята преди много години в близоразположения Батак. То, че сме си историческа местност, се знае, но че ще преживея отново толкова емоции и сътресения, е, за това никой не беше ме предупредил.
Та както  мирно и кротичко си съществувах там, в един прекрасен, мрачен и  дъждовен ден на 1 Май на двора спря кола. От нея слязоха мъж и жена. В последствие разбрах че това са Албена и мъжа и Вальо.  Нямаше да ми направи голямо впечатление,  че идват хора, ама те като вдигнаха капака на Голфа, и като се почна едно разтоварване на покъщина… и всичката тая покъщина се донесе при мен. Помислих си, че тия хора ще живеят тук. То не бяха тенджери, то не бяха тигани, тави, кашони, торби и още една камара странни съдове които не бях виждал дотогава. Чак печка носеха. Викам си: „Край! Съквартиранти!” Точно се бях примирил, и на двора спира още едно голямо чудо. От него излязоха още 7 човека. И тия се преселваха за дълго явно, щото голямо разтоварване беше… Те поне отидоха в една от колибите.
Докато разбера какво става, дойдоха още коли. Ама много коли… Прииждаха отвсякъде. И всички влачат всякакви странни неща. Read the rest of this entry →