Мишел задава много въпроси провокирани от тъгата…
аз все още не съм открила отговорите:
защо има толкова мъка?!
защо има толкова страдание?!
защо сърцето ми боли?!
ах как боли…
страда при всяка нечестност,
страда за непознати,
страда за бездобните кучета,
страда за премръзналите врабчета,
страда за бездомните дечица,
страда за бедните баби и дядовци,
страда за хорицата, болни и изоставени,
страда за бебенцата,
захвърлени… там някъде,
страда за невинните жертви,
страда за… нечестностите!!!
защо… защо ги има?!
откъртва се капка…..
усещам, вътре в мен
кървава и тежка….
ах как страда, сърцето,
за приятелите ми
(тъжни понякога,
потънали в мъгла,
но вървейки по пътя)
страда, сърцето,
защото е безсилно…
безсилно да помогне,
безсилно да даде живот…
да бъде искрата
на светлината в мрака
безсилно е…защо има толкова страдание?!
и на тези Въпроси! също..
дали ще успеем да открием отговорите в този живот? може би.
mikiblue.com 
Ако и да успеем да открием отговорите, няма да е скоро…
Аз разбирам, че ако има живот, има и смърт. Но… Понякога просто боли и тогава никакви мъдри мисли не ти помагат…
Може би ние сме едни малки човечета върху една малка прашинка, която се носи в Космоса, незнайно накъде… Вероятно все още не сме пораснали… за отговорите…