Author Archives: mikiblue

сеп.18

хвърли едно око

Posted on by
Стандартен

имах няколко идеи и истории за споделяне, но те ще останат за друг път.

времето е само за разходки. всъщност, ние това и правим по цял ден.

ако имате малко свободно време или пък наминавате покрай НДК, отбийте се по Моста на влюбените (между х. Хилтън и НДК – София). има невероятна изложба на Ян Артюс-Бертран „Земята отвисоко“. заслужава си, поне според мен 🙂 или пък се разходете по жълтите павета, че скоро може да ги запишем само в историята.

все пак, ако сте приковани към работните си места и цъкате по клавиатурата, разпуснете за 3 минути. :mrgreen:

сеп.15

час за училище

Posted on by
Стандартен

Честит първи учебен ден, мили деца!

Честит първи учебен ден и от Пипилота Ментолка!

отдавна минаха моите първи учебни дни, но днес ми стана едно такова.. празнично. може би защото след 6 години, живот и здраве, ще имаме първолаче вкъщи. може би пък, слушайки сутринта химна, музиката, училищните звънчета и женския глас обявяващ класните ръководители на всеки клас от двора на училището срещу което живеем. знам ли.

в днешния ден искам да споделя няколко познати детски стихотворения на Константин Величков и Леда Милева. просто ей така, да си ги припомним. а и не съм сигурна, защо точно техните. 🙂

Час за училище

Константин Величков

Хайде, хайде, дойде време,
тук не трябва да стоим,
всеки книгите да вземе,
на школото да вървим.

Веч учителят ни чака
и ще се разсърди нам,
ако с книга, с перо, с плака
скоричко не стигнем там.

Хайде, хайде на школото,
дете миличко, търчи,
там седни си на местото
и урока си учи.

Не губи ти свойто време
и по пътя се не май;
похвала ще да приеме,
който си урока знай.

Read the rest of this entry →

сеп.12

изгрев

Posted on by
Стандартен

всяка сутрин слънцето докосва с първите си лъчи лицето ми. всеки изгрев е невероятен. сигурна съм, че ще има и по-красиви от днешния, но все пак ще го споделя с вас.

снимките са направени с най-обикновен цифров фотоапарат (SONY 3x optical zoom DSK-S40). може би, ако разполагах с Canon EOS 350D с комплект обективи 28-105 mm, 90-300 mm, и един “твърд” 50 mm за макро, щях да успея да направя много по-добри снимки. почти толкова добри, колкото Луната на Мишел и Водните фойерверки на Ани. 🙂

ето първата, направена в 7ч 23мин 27сек:

изгрев на 12.09.2007 1

втората, направена в 7ч 23мин 36сек:

Read the rest of this entry →

сеп.11

да живее НОИ

Posted on by
Стандартен

хич и не искам да подхващам темата, но трябва някъде да излея яда си.
евала на умните глави, дето измислиха от 1-ви януари 2007 г. Националният осигурителен институт (НОИ) да изплаща паричните обезщетенията за болнични, трудоустрояване, бременност, раждане и отглеждане на дете., до месец след подаването на документите, което става ден след превеждане на заплатата.

дотук добре. ама, не съвсем.

Read the rest of this entry →

сеп.10

коктейл

Posted on by
Стандартен

усетиш ли настинката да чука на вратата, най-добре сложи резето и си направи този коктейл:

1 лимон, 2-3с.л. мед, гореща вода, 1 водна чаша (най-добре около 300 ml)

меда се слага в чашата. добавя се изстискания лимон и бъркайки с лъжичка, чашата се допълва с вряла вода. разбърква се до получаване на хомогенна смес.

(ако имате от онези големи и трудно измиващи се сокоизстисквачки, най-добре вижте сметката на лимона заедно с кората, но ако имате най-обикновена лимоноизстисквачка и тя ще свърши работа)

коктейла се изпива преди да изстине.

сеп.10

клатуш клатуш

Posted on by
Стандартен

обичам музиката. много стилове ми допадат и слушам с удоволствие. не съм меломан, а просто човек, който непрекъснато слуша музика – вкъщи, в колата, на работа.

обожавам реге. невероятен ритъм. слънчев и един такъв… цветен.

обожавам да слушам Bob Marley – the King of the Reggae!

никога не би ми омръзнало да слушам неговият специфичен и топъл тембър. невероятен е.

това е една от любимите ми песни:

и още една, още една, още една, още една, още една …

клатуш клатуш

сеп.9

Сбогом, маестро!

Posted on by
Стандартен

вчера Модена и светът се разделиха с Лучано Павароти…
на 06-ти септември един от най-великите гласове си отиде завинаги от този свят…

„You’re the First, the Last, My Everything“ е една от любимите ми песни, тук в изпълнение на Luciano Pavarotti и Barry White:

светът плаче. сбогом и дълбок поклон!

сеп.5

48/200

Posted on by
Стандартен

открих при ladyvera 200те неща, които би трябвало да си направил в живота си. стана ми интересно и реших да се пробвам. оказа се, че съм направила едва 48 от 200 неща. ще споделя повечето 😛

1. Да почерпиш цялото заведение
2. Да плуваш с делфини в открито море
3. Да изкачиш връх – Мусала брои ли се? 🙂
4. Да караш Ферари пробно
5. Да си посетил голямата пирамида в Гиза от вътре
6. Да си държал тарантула в ръката си
7. Да си бил с някой на свещи в банята
8. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш
9. Да прегърнеш дърво
10. Да направиш стриптиз (до край)

11. Бънджискок
12. Да посетиш Париж – макар и само за няколко часа.
13. Да изживееш буря в открито море
14. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева – много, много отдавна.
15. Да видиш северното сияние
16. Да посетиш спортно събитие на огромен стадион – може би нац.стадион не се брои, но някой ден ще отида на Олд Трафорд 🙂
17. Да се качиш на кулата в Пиза
18. Да посадиш собствени зеленчуци и да ги хапнеш
19. Да докоснеш айсберг
20. Да спиш под открито небе

21. Да смениш бебешки пелени – понякога много миишат..
22. Да се возиш на балон
23. Да наблюдаваш метеоритен дъжд
24. Да се напиеш с шампанско
25. Да дариш с добра цел повече, отколкото можеш да си позволиш
26. Да наблюдаваш нощното небе през телескоп
27. Да избухнеш в смях в неподходящ момент
28. Да участваш в побой
29. Да спечелиш при конни надбягвания
30. Да се оттървеш от работа без наистина да си болен – упс. колегите знаеха, че съм болна вкъщи. родителите ми знаеха, че съм на работа. 🙂

Read the rest of this entry →

сеп.5

що е то? и има ли почва у нас?

Posted on by
Стандартен

става въпрос за кварталните градинки и детски площадки. няма да „говоря“ за по-големите паркове, които ги поддържат горе-долу и въпреки това, дори и там почти, да не кажа въобще, люлките за деца липсват. всъщност и за люлките няма да пиша, а за пейките.

искам да ви разкажа накратко за една, т.е. за единствената градинка в един стар квартал. единствената градинка в която майките с деца, малки и големи, от въпросния квартал могат да отидат, да се разходят, бебетата да поспят, децата да потичат. градинката е страхотна, има много дървета, трева, алеи (е, повечето не са с плочки или асфалт, но все пак алеи). заградена е с ограда, косят тревата редовно, почистват я, има кошчета за боклук (т.е. големи найлонови чували, закачени по дърветата). има 2-3 стари катерушки, има дървена къщичка, почти като на баба Яга, има едно старо скеле от сцена (децата го използват за катерене и прескачане) и най-важното има ЕДНА пейка. опа, има и още една, но всъщност само облегалката е останала.

каква е историята всъщност.

Read the rest of this entry →