бях ви писала за Симона: 10 лева, Благороден жест!*, когато чудесата се случват*.
сега ще цитирам следните думи:
„Докторите са все по-обнадеждени, че Симона ще се излекува напълно! След като й направят новия ядрено-магнитен в средата на февруари и ако той също покаже, че няма нови огнища, вече ще можем да дишаме по-спокойно.“
цялата информация как протича лечението и защо Симона има нужда от още мъничко подкрепа от наша страна, прочетете в save-darina.org.
Всеки, който иска да помогне, може да копира информацията за базарите от долния текст и да разпостранява както сметне за добре.
Вероятно повечето от вас знаят, че вече по традиция от няколко години майки-доброволки от Движение на Българските Майки (ДБМ) (в гр. Добрич – Движение “Заедно за децата”, съвместно със Сдружение ”Св. Мина) организират благотворителни коледни базари, приходите от които отиват в помощ на деца, лишени от родителски грижи. Тази година отново се организират базари – вече в повече градове!
Заповядайте, посетете ги, купете си красиви неща от там. На базарите ще намерите много неща, изработени от доброволци и от деца: поздравителни картички, украси за дома, плетени дрехи за бебета и деца, фини плетива, рисувана керамика и декорирани стъклени предмети, бижута и украшения и много, много други, които да подарите на близките си за празниците или с които да зарадваве себе си – а едновременно с това, да подпомогнете децата, настанени в детски домове и да донесете усмивки на лицата им!къде, кога и всичко останало прочетете при Царството на Бу!
когато се докосна до страдание сърцето ми се къса. независимо дали страда някой близък или някой непознат. няма значение. страданието си е страдание, болката си е болка.
някой ще каже: всеки плаща за грешките си, по един или друг начин. няма ненаказани дела. добре, а тогава някой може ли да ми обясни, малките човеци, които са на дни или месеци, те за какви грешки плащат? какво са сторили през малкото си часове живот?
защо?
ума ми не го побира. опитвам се да намеря смисъл, да открия някаква логика, но не мога. просто няма такава.
никога няма да успея да разбера „майката“ изхвърлила бебето си на боклука. никога няма да разбера „лекарите“, които казват на току що родилата майка: изостави бебето си, то е болно, така или иначе няма да живее дълго…
***
този „Паднал ангел“ ще го нося винаги в сърцето си.
искам да се науча да бъда по-добра. искам да се науча да бъда по-силна.
… През ноща не съм усетил кога е тръгнал. Измъкнал се е безшумно. Когато го настигнах, вървеше решително и бързо. Каза ми само:
– А, ти си тук…
И ме хвана за ръката. Но още се измъчваше:
– Сбърка, че дойде. Ще ти бъде тежко. Ще изглеждам мъртъв, но няма а е вярно…
Аз мълчах.
– Разбираш ли. Много е далече. Не мога да взема това тяло. Много е тежко.
Аз мълчах.
– Но то ще е като стара изоставена черупка. В старите черупки няма нищо тъжно…
Аз мълчах.
Той малко се обезсърчи. Но направи още едно усилие:
– Знаеш ли, ще бъде приятно. Аз също ще гледам звездите. Всички звезди ще бъдат кладенци с ръждясъл чекрък… Всички звезди ще ми дават вода…
Аз мълчах.
– Ще бъде толкова забавно! Ти ще имаш петстотин милиона звънчета, аз ще имам петстотин милиона извора…
Сега и той млъкна, защото плачеше….
– Тук е. Остави ме да направя сам една крачка…
И седна, защото го беше страх…
http://malkiqtprinc.atspace.com/
***
Криско, звездичке, бъди щастлив там, където си и знай, че винаги ще бъдеш в мислите и сърцата ни, както и всички останали мъничета, които никога няма да порастнат… 
… Но той не отговори. Каза ми:
– Това, което е важно, не може да се види…
– Разбира се…
– Както с цветето. Ако обичаш едно цвете, което се намира на една звезда, е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
– Разбира се…
– Както с водата. Тази, която ти ми даде, беше като музика заради чекръка и въжето… помниш ли… беше хубава.
– Разбира се…
– Нощем ще гледаш звздите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите… Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди… Всички те ще бъдат твои приятелки. Освен това ще ти подаря нещо…
Той пак се засмя.
– Ах, мъничък мой, мъничък мой, обичам да слушам този смях!
– Тъкмо това ще бъде моят подарък… ще бъде както с водата…
– Какво искаш да кажеш?
– Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учениците те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг…
– Какво искаш да кажеш?
– Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
– И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие… И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: „Да, звездите винаги ме карат да се смея!“ И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер…
И пак се засмя.
– Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета, които знаят да се смеят…
http://malkiqtprinc.atspace.com/
***
Криско си отиде… почивай в мир мъничко ангелче… вече си на по-добро място, без болка… много сили и кураж на мама, татко, кака и батко…
трудно ми е да намеря думи. искам, но ми е трудно.
едно нещо е сигурно, най-важното в този живот е да си жив и здрав! най-най-важното! всеки ден се убеждавам в това.
макар и живота ми да не е от най-лесните, аз съм щастлива! аз съм здрава! аз съм богата – имам приятел и съпруг до себе си, имам невероятна дъщеря, четирикрак приятел и слънчев дом! щастлива съм, че мога да прегърна семейството си, щастлива съм, че мога да усетя опорота на любимия и мъничката ръчичка на дъщеря си. щастлива съм, че мога да усетя детската прегръдка и да чуя думичката „мама“. макар за пореден път да сме изправени пред трудност, аз съм щастлива и благодарна, че имам семейство.
***
ако имате сили, прочетете за Елвира, родилката от Варна, която на 5 Март 2006 изпада в състояние на будна кома. не съм доктор и нямам и най-малката представа дали въобще има шанс Елвира да са събуди. незнам дали има надежда от такова състояние човек да се събуди и продължи втория си живот. много, много ми е мъчно. може би има начин за лечение, може би има операции, които биха съживили очите й, може би има надежда. семейството й, приятелите, близките и всеки разбрал за нейната съдба се моли чудото да се случи.
трудно ми е да намеря свои думи за ставащото в нашата Държавица:
…
Симона беше oперирана успешно в Германия, но за по-нататъшното й лечение се изискваше сериозна сума. И въпреки, че е длъжна да спазва собствените си закони – Държавата го прави само на хартия. Ето как:
„Всяко дете има присъщо право на живот, като държавата осигурява в максимална възможна степен оцеляването и развитието му. Българската държава признава правото на детето да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от медицинските услуги за лечение на заболяванията, като се стреми да му осигури правото на достъп до такива услуги.“
…
На теория Държавата признава (два пъти) невъзможността си да осигури адекватно лечение на Симона в пределите си и обещава да отпусне необходимите средства за това лечение в чужбина. Което е и целта (поне на теория) за съществуването на този фонд и всичките комисии, обществени съвети и какви ли не други бюрократични израстъци към него. На практика – когато алармирахме, че операцията вече е направена и ако немската клиника не получи цялата сума за последващото следоперативно лечение детето ще бъде върнато в България – молбата на родителите на Симона беше върната за преразглеждане. ЗА ТРЕТИ ПЪТ!!!
…
Сега за чудото…
Бащата на Симона беше отчаян. Не само на него му се струваше невъзможно да се съберат близо 70 000 лева за някакви си десетина дни. Но чудесата въпреки всичко се случват. И всеки от вас даде своя скромен принос за точно това чудо.
(Преди около час ми съобщиха, че постъпилите дарения по сметката на клиниката са 16 110 евро – по-късно ще разполагаме и със списък на дарителите и ще го публикуваме тук, както правихме и досега).
…
БЛАГОДАРИМ ВИ, ХОРА!
_______
* виж цялата новина: http://www.save-darina.org
Тази сутрин нефтена компания Лукойл България е извършила превод на 30 000 лв. по дарителската сметка на Симона Стойнова в ЦКБАД. С това крупно дарение събраните средства към обяд на 11.10.2007 вече са 70 000 лв.
Ивайло Стойнов благодари горещо на Лукойл за протегната ръка! Надеждата му, че ще успее да събере скоро парите за лечението на момиченцето си вече премина в пълна увереност. Подкрепата на десетки хиляди хора е безценна за него.
Благодарим ви отново от свое и негово име!
Новини за Симона:
Детенцето бавно се стабилизира след тежката операция. Вече говори с татко си по телефона. Химиотерапията, която стартира във вторник, е спряна за момента, защото Мони все още е отпаднала, но скоро ще бъде подновена.
Не достигат още 30 000 лв. за следоперативното лечение на Симонка!
***
от 2005 г функционира държавния Център „Фонд за лечение на деца” с директор д-р Н.Добрев (сайтът им неработи от седмици). част от парите в този фонд идват от държавата, друга част от дарители (милион и половина лева на година държавна субсидия + 300 000/400 000 лева от дарители годишно). Чуйте първата част на предаването от днес (11.Октомври) по радио Хоризонт – дискусия на тема Фондът за лечение на деца в чужбина и дарителските кампании, гостуват д-р Николай Добрев, Йордан Петров член на екипа на сайта „Спаси, дари на…“ и Елица Баракова от Фондация “Помощ за благотворителността в България”.
Симона е със злокачествен рабдомиосарком на корена на езика – III клиничен стадий. Според всички водещи специалисти в България, след проведената химиотерапия, операцията й трябва да бъде извършена в чужбина. Документите за това решение можете да откриете тук. Въпреки изрядната документация, въпреки изпращаните в продължение на няколко месеца преписки и уточнения (молбата е подадена на 15 юни 2007) и въпреки проведените заседания, Център „Фонд за лечение на деца“ – организацията, финансираща лечението на тежкоболни деца в чужбина, все още не е превела нужните 65 000 евро.
Това са 10 лева – с тях може да се купят много неща, но те едва ли са толкова важни, колкото шансът за живот на едно невинно дете. Математиката е проста: за лечението на Симона не достигат още около 70 000 лева. Ако 7000 души дарят само по 10 лв – сумата ще бъде събрана и Симона ще бъде лекувана в Германия, в клиниката, в която току-що бе оперирана, без да се налага да бъде местена и транспортирана обратно в България. А това е на път да стане – защото няколко бюрократи решиха, че собственото им его и дребни кариеристични игрички са по важни от живота на едно дете.
Гражданският протест срещу равнодушието на държавата към децата в институции и децата с увреждания,
ще се състои на 09 октомври 2007 г., от 13.00 ч.
пред МТСП. (Министерство на труда и социалната политика), ул. „Триадица“ №2.
„Аз съм само един, но все пак ме има!
Не мога да направя всичко, но има какво да направя.
И защото не мога да направя всичко, няма да откажа да направя това, което мога!“
Едуард Евърит Хей
Дайте своя глас за тези деца!
mikiblue.com 