Category Archives: празници
Весела Коледа
през близките няколко дни мисля да помързелувам, да бъда повече време със семейството си и ще се опитам да мисля само за хубави неща 🙂
Весела Коледа и Приказни Празници!
Благотворителни Коледни Базари!
Всеки, който иска да помогне, може да копира информацията за базарите от долния текст и да разпостранява както сметне за добре.
Вероятно повечето от вас знаят, че вече по традиция от няколко години майки-доброволки от Движение на Българските Майки (ДБМ) (в гр. Добрич – Движение “Заедно за децата”, съвместно със Сдружение ”Св. Мина) организират благотворителни коледни базари, приходите от които отиват в помощ на деца, лишени от родителски грижи. Тази година отново се организират базари – вече в повече градове!
Заповядайте, посетете ги, купете си красиви неща от там. На базарите ще намерите много неща, изработени от доброволци и от деца: поздравителни картички, украси за дома, плетени дрехи за бебета и деца, фини плетива, рисувана керамика и декорирани стъклени предмети, бижута и украшения и много, много други, които да подарите на близките си за празниците или с които да зарадваве себе си – а едновременно с това, да подпомогнете децата, настанени в детски домове и да донесете усмивки на лицата им!къде, кога и всичко останало прочетете при Царството на Бу!
днес празнуваме
Въведение Богородично – ден на християнското семейство!
Според Светото писание на този ден тригодишната Мария е заведена от родителите си в Йерусалимския храм и отдадена в служение на Бога.
Християните отбелязват днес Въведение Богородично – един от дванайсетте Господски и Богородични празници, посветен на православната християнска младеж и семейство.
***
По това какво е времето на днешния ден народът гадае какво ще е то през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево – зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата.
цялата информация прочетете ТУК.
Честит Рожден Ден, simply(blog)blue!
дали годинките на блоговете имат нещо общо с годинките на кучетата спрямо човешките годинки? съмнявам се
все пак да отбележим подобаващо 1-та годинка на моят блог – хип, хип, ура!
точно преди 1 година, добри приятели, почти на сила, но не съвсем, ме изнудиха да си направя блог. речено-сторено. аз лично не съм много доволна от постигнатото. поради липса на време, поради липса на настроение, поради липса на муза или поради липса на някакво оправдание, блога не е точно това, което бих искала. разбира се, че си го харесвам и обичам, но определено има какво още да се желае и над какво да работя. времето е пред мен.
Благодаря за всеки един коментар оставен тук.
хич и не си мислете, че ще обещая най-тържествено да пиша повече. но все пак ще се постарая блогчето ми да не хваща паяжини. редовно ще ги почиствам
тъй като това си е истински РД, мисля да спретна някоя торта или сладкиш. после ще почерпя, но не обещавам, разбира се.
PS дори се оказа, че съм попаднала в класацията „Топ 100 на българските блогове“. това определено ме изненада 😀
молиФче
скъпа приятелко Ани, желая(ем) ти от все сърце много здраве, усмивки, слънце и винаги любимите ти хора да са до теб!
нека само обич топли твоите очи,
нека слънцето огрява дните ти с лъчи,
здравето да ти е спътник всеки ден и
100 години да празнуваш рождения си ден!

час за училище
Честит първи учебен ден, мили деца!
Честит първи учебен ден и от Пипилота Ментолка!
отдавна минаха моите първи учебни дни, но днес ми стана едно такова.. празнично. може би защото след 6 години, живот и здраве, ще имаме първолаче вкъщи. може би пък, слушайки сутринта химна, музиката, училищните звънчета и женския глас обявяващ класните ръководители на всеки клас от двора на училището срещу което живеем. знам ли.
в днешния ден искам да споделя няколко познати детски стихотворения на Константин Величков и Леда Милева. просто ей така, да си ги припомним. а и не съм сигурна, защо точно техните. 🙂
Час за училище
Константин Величков
Хайде, хайде, дойде време,
тук не трябва да стоим,
всеки книгите да вземе,
на школото да вървим.
Веч учителят ни чака
и ще се разсърди нам,
ако с книга, с перо, с плака
скоричко не стигнем там.
Хайде, хайде на школото,
дете миличко, търчи,
там седни си на местото
и урока си учи.
Не губи ти свойто време
и по пътя се не май;
похвала ще да приеме,
който си урока знай.
подарък
отдавна не съм писала нищо. отдавна не съм преглеждала и чела любимите си блогове. спокойно, нямам намерение да се оправдавам и намирам извинения 🙂 всъщност повода да седна и да драсна един ред е РъДъ-то ми. на 4-ти юли пораснах с още една годинка
този пост трябваше да се появи на самия ден, но уви. имах желанието, но тук приказката – при добро желание има и начин – не важи.
мое малко 1-во юнче
1-ви юни, деня на детето! винаги съм обичала този празник. честно казано детски спомени от този ден нямам, но винаги съм чувствала и все още чувствам детето в мен. винаги съм се усмихвала на малките усмихнати очи минаващи покрай мен. винаги ми е ставало мъчно, видя ли сълзи в детските очи. често ми се е случвало деца да ме закачат и да се заиграваме.
никога няма да забравя една случка от преди няколко години: