33 – възраст, която остана в миналото 🙂
рождения ден мина и замина. акъла ми – все същия. усещането – прекрасно. равносметката – друг път 🙂
в този ден имаше от всичко – и сълзи, и усмивки, и наздравици, и подаръци, и приятели, и торта…
получих невероятни подаръци. Ани показа приказния гардероб, който ми подари. ръчно направен, вие да не си помислихте нещо друго?! пълен с вълшебство. в един коментар обещах да покажа и пазителя му:
в момента мисленето ми, макар и противопоказно, е насочено повече за една торта-подарък, отколкото където и да било другаде. опитвайки се да се съсредоточа в идеите, които ми хрумват и неотложната работа, която няма кой друг да свърши, изведнъж молиФчето ме цапардосва с този линк!
в него е замесена и алеята. дори се споменава и същото кръстовище от снимката.
НО тези неща нямат нищо общо със самата история.
аз лично се възмутих, ядосах, хвана ме яд, теглих една на съществото позволило си да посегне, както и на полицаиите, и на преминаващите наоколо безучастни хора (няма начин да не е имало такива, просто няма начин)…
нямам думи или иначе казано, цитирайки една чуждестранна телевизия:
no comment
why (?!) I love bulgaria so much..
само не ми стана ясно, защо от два дни в wordpress изчезнаха готините емотиконки и на тяхно място се появиха някакви избелели и грозни такива 😐 .
и най-вече любимата ми „мргрийн“.
искам си 
, пък!
отдавна си мисля да пиша, дори и снимков материал да приложа, но все не ми остава време.
ако все още не сте разбрали, алеята по бул. Цар Борис III е чисто новичка. старата настилка бе изровена до дупка и направена нова. смениха се оградите. смениха се плочките при спирките на автобусите, сложиха се колчета на откритите участъци при светофари (при прекъсването на алеята), за да не могат да влизат коли. сложиха се всякакви знаци, за пешеходни пътеки, за велосипедни алеи. почти на всеки светофар и пешеходна пътека е достъпно за инвалидни и детски колички. направи се и маркировката. алеята е разделена на две – за пешеходци и колоездачи. на голите места около храсти и дървета, сложиха нова пръст и засадиха трева.
сега остава да я пазим и ползваме с усмивка.
ето какъв пример ни дават полицаите:
Read the rest of this entry
Ю-то ме изтипосала и аз да драсна и разкажа поне за един лош мой детски спомен. за нещо, което не искам моите деца да преживеят. прочетете и спомените на (Бо)Яна – виновничката.
що пък не. речено-сторено, макар и с едномесечно закъснение 🙂
––––
в детската градина. трима приятели, аз, едно момиче и иван. неразделни. един ден иван дойде на детска градина и каза, че му е последния ден. нямаше повече да го видим. местеха се в друг град. с момичето (забележете, че хич и не си спомням името й) не си говорихме с дни, после се скарахме. така и не си проговорихме повече.
сладури 
тъкмо се засилих да ви задам една загадка, провокирана от някои последни събития и от радиото прозвуча тъжната новина: всичките 8 несъстояли се концерта на DM са отменени, от понеделник започва връщането на парите на хората закупили билети за концерта на групата в София.
такъв ми бил късмета. ;-(
_______________
преди дни, в един съботен брой на уважвания безкрайно от батето вестник Сега, излезна някаква си „американска“ публикация, към която беше прикачена снимка на Ния и покойния Бихчо. една от последните им снимки.
Династия – това е името на една невероятно вкусна торта. отдавна съм си записала рецептата в дебелия тефтер, но най-накрая й дойде времето и в рамките на седмица я правих два пъти. веднъж за Ния за 1-ви юни и втори път като подарък за РД. 🙂
първо ще напиша рецептата, а след това ще покажа и двете торти. спретнете я, няма да сбъркате. 🙂
Продукти за блата
10 белтъка
300гр. кристална захар
300гр. смлени орехи
3с.л. брашно
кора от 1 лимон
3 пакeтчета ванилия
да ни е честит новия мУзик айдъл, ама аз друго искам да ви рекна.
нощес, по тъмно, около 3 часа ме събужда Ния, уплашила се от нещо и иска да спи при нас, за да я пазим. обикновено от моя страна следва увещаване, че най-добре се спи в собственото си (й) легло, как я пазим, нищо че сме в другата стая, как животното с което спи, също я пази и прочие… след 5 минутни обяснения, Ния се съгласява да си легне в нейното креватче. успокоена, уж.
само да вметна, предпочитам да не спи при нас, щото обикновено следва едно ритане, ръгане, въртене, крошета и каквото там се сетите. познайте как се спи?
та, връщам се аз обратно и тъкмо се унасям, се чува едно тупур, тупур, тупур. отварям очи и срещу мен се блещят други две очи:
– мамо, в леглото има мравка. добре, че я видях! има мравка, не искам да спя там.
_____________________
„добре, че я видях!“ – умрях от смЕх, посред нощ, спейки.
да ви покажа само пролетното настроение на батето:
дългокрака руса кака
куче влачи на синджир.
и се мая – що да чакам
да се връщам вкъщи
най-подир?
ха сега кажете, кЪв коментар да напиша?
mikiblue.com 
