— Остров Корекоредут право напред! — извика Пипи в едно слънчево утро на Наблюдателницата, където стоеше препасана само с една кърпа около коремчето си.

Бяха пътували дни и нощи, седмици и месеци през бурни морета и тихи, спокойни води, под светлината на звездите и луната, под мрачни, застрашителни облаци и под жарко слънце. Бяха пътували тъй дълго, че Томи и Аника почти забравиха какво беше, когато си живееха у дома, в малкото градче.

Майка им сигурно щеше да се изненада, ако можеше да ги види сега. Край на бледите бузи! Свежи и загорели, с искрящи очи, те се катереха из въжетата на мачтите съвсем като Пипи. Докато навлизаха във все по-топли климати, смъкваха една по една дрехите си и накрая двете дебело навлечени деца, които прекосиха Северно море с по две фланелки, се превърнаха в две здрави, голи, кафяви хлапета, само с по една кърпа около бедрата.

Read the rest of this entry →

и понеже онзи ден ми останаха 3 белтъка от една домашна тортичка (която не е зле да покажа 😀 ) и понеже не ми се ядяха целувки, реших да спретна едни бързи мъфини.

необходими продукти

2бр. яйца (направих ги с 1 яйце и 3 белтъка)
200мл кисело мляко
50мл олио
350г брашно (пресято)
2ч.л бакпулвер
100г захар
щипка сол

за плънка: каквото сладко имате подръка, използвах сладко от ягоди.

Read the rest of this entry →

преди да споделя една невероятно вкусна рецепта за гарнитура или мезе, нека пиша две думи за яслата и диването. обещала съм, не за друго

на Ния определено й харесва при дечицата и лелките. послушна е, хапва, спи. е опитва се и номера да върти, но това е нормално. имаше ден-два малко рев сутрин, но като цяло приема нещата като едно голямо дете. обещала е, че няма да плаче и ще слуша лелките, защото е добро детенце. тя всъщност и на мен ми казва – мамо, ти си добро детенце. та истината е някъде там 😆

тези дни, вместо да поспя повече, както и да си изчистя къщата и да се подготвя за работния процес, трябва да се ровя в сайтове с обяви за работа. т.е. работния процес се отлага… 😐 уморявам се, а и ми доскучава бързо, затова преди обед реших да спретна една вкуснотийка. ТУК е оригиналната рецепта, а аз я направих така:

Read the rest of this entry →

И една прекрасна утрин „Лудетина“ пристигна в пристанището, украсена със знамена и вимпели от носа до кърмата. Духовият оркестър на градчето беше строен на кея и свиреше с все сила весела мелодия за добре дошли. Всички хора от градчето бяха се стекли там, за да видят как Пипи ще посрещне своя баща, крал Ефраим I Дългия чорап. Дори някакъв фотограф се беше приготвил да заснеме паметната им среща.

Read the rest of this entry →

Дните минаваха и настъпи есента. След нея настъпи зима, продължителна и сурова, която сякаш изобщо не искаше да свърши. Томи и Аника бяха много заети в училище и с всеки изминат ден се изморяваха все повече и все по-тежко им беше да стават сутрин. Госпожа Сетергрен започна много да се тревожи от бледите им бузки и от липсата на апетит. На всичкото отгоре и двамата се разболяха наведнъж от шарка и трябваше да лежат няколко седмици.

Read the rest of this entry →

Един ден хубавата дълга лятна ваканция свърши и Томи и Аника тръгнаха пак на училище. Пипи все още смяташе, че е достатъчно начетена, без да учи, и решително заяви, че не възнамерява да стъпи в училище, докато не дойде ден, когато не ще може да се оправи, ако не знае как се пише „морска болест“.

— Но тъй като никога не страдам от морска болест, няма какво да се тревожа за правописа й. Пък ако някога наистина се разболея от морска болест, ще ме занимават други неща, а не правописът на болестта ми.

— Впрочем ти никога няма да се разболееш от морска болест — заключи Томи.

Read the rest of this entry →

Една сутрин Томи и Аника както обикновено се втурнаха в кухнята на Пипи и извикаха „добро утро“. Но никой не им отговори. Пипи седеше насред масата с Господин Нилсон в скута си и с щастлива усмивка на уста.

— Добро утро — повториха Томи и Аника.

— Ако знаехте — промълви мечтателно Пипи, — ако знаехте само какво открих. Аз и никой друг!

— Какво си открила? — попитаха Томи и Аника. Те съвсем не се учудиха от това, че Пипи е открила нещо, защото това се случваше много често, но искаха да знаят какво. — Казвай, Пипи! Какво си открила?

Read the rest of this entry →

Пипи заключи внимателно вратата на Вила Вилекула и закачи ключа на един гвоздей точно до нея. После свали коня от верандата — за последен път свали коня от верандата! Господин Нилсон се мъдреше вече на рамото й и се правеше на важен. Сигурно разбираше, че става нещо забележително.

— Да, като че това е всичко — каза Пипи.

Томи и Аника кимнаха. Да, като че това беше всичко.

— Още е рано — каза Пипи. — Да вървим пеша, та да трае по-дълго.

Томи и Аника отново кимнаха, без да продумат. И така поеха пътя към града. Към пристанището. Към „Лудетина“. Конят бавно чаткаше с копита подире им.

Read the rest of this entry →

нямах си друга работа, та се изпуснах преди време в един коментар за едни обувки, ама преди да напиша кото и да било и преди евентуално да пусна снимки, deni4ero иска-не иска, обещава да пусне и тя снимки, т.е. танто за кукуригу 😆

той батето ме човъркаше да пиша отдавна, ама покрай емоциите около първият яслен ден, хич и не ми беше до разказване. сега е мъъъъъъъничко по-спокойно, а и тъкмо дремнах има-няма два часа, та докато си пия кафенцето, ето ви и приказката за Обувките:

имало едно време едно моме, било дете, пораснало, ама само на години. влюбило се, оженило се, родило дете. променило се, не на акъл, на размер. най-фрапиращата промяна била №-ра на обувките, които момата-вече мама успявала да си нахлузи на краката. тези дъъъъъъълги, стройни (не чак, колкото били, еееех) крака, пораснали с ЦЯЛ №, та от №40, мамата започнала да си купува обувки №41 😯 .

Read the rest of this entry →

Когато Томи и Аника на другия ден се промъкнаха през задната врата във Вила Вилекула, цялата къща се огласяше от чудовищно хъркане. Капитан Дългия чорап още не беше се събудил, но Пипи беше в кухнята и правеше своята утринна гимнастика. Тя тъкмо правеше петнадесетото свободно премятане във въздуха, когато влязоха Томи и Аника и я прекъснаха.

— Ехе, сега бъдещето ми е осигурено — каза Пипи. — Сега ставам негърска принцеса. Половин година ще бъда принцеса, а другата половина ще кръстосвам моретата с „Лудетина“. Татко смята, че ако в продължение на половин година здравата управлява корекоредутите, останалата половин година ще могат да се оправят и без крал. Защото, нали разбирате, всеки стар морски вълк трябва от време на време да чувства палуба под краката си. Пък и време е да се помисли за образованието ми щом някой ден ще ставам истински смел пират, не бива да водя само дворцов живот. Татко казва, че изнежвал.

Read the rest of this entry →