медиците пристигнаха в София! Свободни!
летят към София!
много неща исках да пиша тези дни, за новия компютър, за Мишел, за предстоящите прощъпулник и първи РД, за пожарите, за жегите, за… много неща. може би съвсем скоро.
сега искам да копирам информацията, която прочетох преди минути и все още не мога да я асимилирам. не мога да повярвам. все още не мога.
Самолетът с българските медици лети към София
подарък
отдавна не съм писала нищо. отдавна не съм преглеждала и чела любимите си блогове. спокойно, нямам намерение да се оправдавам и намирам извинения 🙂 всъщност повода да седна и да драсна един ред е РъДъ-то ми. на 4-ти юли пораснах с още една годинка
този пост трябваше да се появи на самия ден, но уви. имах желанието, но тук приказката – при добро желание има и начин – не важи.
воят на сирените
2-ри юни е Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
всяка година на 2-ри юни, от 12.00 часа в продължение на 3 минути воят на сирените в цялата страна оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.
просто 3 минутно мълчание. 3 минути в които да застанем на едно място и да помълчим. да натиснем спирачки на автомобилите си или байковете и да спрем за „цели“ 3 минути. толкова ли е трудно? нима работата или разходката ще ни избягат? едва ли.
дали в цялата страна почетоха Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България по този начин?
„А Денят на неговата гибел 2 юни ще е Денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си.“ netinfo.bg
The Zimmers
няма как да не пусна и тук това видео:
невероятни са, нали?
повече инфо за тях има в тази публикация на Ани 😉
мое малко 1-во юнче
1-ви юни, деня на детето! винаги съм обичала този празник. честно казано детски спомени от този ден нямам, но винаги съм чувствала и все още чувствам детето в мен. винаги съм се усмихвала на малките усмихнати очи минаващи покрай мен. винаги ми е ставало мъчно, видя ли сълзи в детските очи. често ми се е случвало деца да ме закачат и да се заиграваме.
никога няма да забравя една случка от преди няколко години:
Сбогом, Дари!
толкова ми е мъчно. точно на финала всичко да се обърка. аз вярвах. вярваха и останалите хора дарили пари за животоспасяващата операция на Дари в Израел. всички вярвахме в чудо. не е било писано да живее. не е било писано да расте здраво дете, което да тича и играе с връстниците си. Дари се превърна в ангел. малък ангел-хранител на всички деца, за които все още има надежда. надежда, че можем да им помогнем.
има смисъл. нека продължим напред, нека продължим да им помагаме, нека не им обръщаме гръб.
почивай в мир малко ангелче!
„Ти Гониш“
george michael
george michael ще има концерт у нас. 🙂
за съжаление нямам възможност да отскоча до стадиона и да се насладя на изпълнението му на живо. поне мога да си пусна негови клипчета. да живее youtube. ето две от любимите ми песни:
jesus to a child